Обсидианова пеперуда
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк #9
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Обсидианова пеперуда». Краткое содержание книги:
-Имаме примирие - казах.
Той кимна.
-Казах, че имаме.
-Караш ме да се чувствам нервна.
Усмивката му се разшири.
-Радвам се да чуя, че още се страхуваш от мен. Започнах да се притеснявам.
-Деня в който спреш да се страхуваш от чудовищата е деня в който ще те убият.
-И аз съм чудовище? - Той го постави като въпрос.
-Знаеш какво точно си, Едуард.
Учите му се присвиха.
-Каза ми Едуард пред Дона. Тя не каза нищо, но трябва да бъдеш по-внимателна.
Кимнах.
-Съжалявам и аз го хванах. Ще опитам, но аз не съм и на половина толкова добър лъжец колкото теб. Освен това, Тед е съкратено от Едуард.
-Не и ако пълното име в шофьорската ми книжка е Теодор.
-Сега, ако мога да ти викам Теди, може би ще го запомня.
-Теди е добре - каза той, гласа му напълно непроменен.
-Ти си много труден мъж за дразнене Ед… Тед.
-Имената не означават нищо, Анита. Те са прекалено лесни за променяне.
-Едуард истинското ти име ли е?
-Сега е.
Поклатих глава.
-Наистина би ми харесало да разбера.
-Защо? - той ме погледна зад тъмните си очила и тежестта на погледа му гореше през стъклото. Въпроса не беше напразен. Разбира се, Едуард често пита въпроси чиито отговори не иска да знае.
-Защото те познавам от пет години и дори не знам дали първото ти име е истинско.
-Достатъчно истинско е - отвърна той.
-Дразни ме да не знам.
-Защо?
Свих ръмена и отпуснах ръката си далеч от пистолета, защото не беше нужно, не точно сега, не днес. Но дори и да го направех, знаех че ще има друг ден и за първи път наистина не бях сигурна кой от двама ни ще види края от малката ми визитка. Това ме направи тъжна и ядосана.
-Може би просто искам да знам какво име да сложа на надгробният камък - казах
Той се засмя.
-Увереността е добра черта. Прекалената увереност не е. - Смехът повяхна и остави лицето му, около очилата, студено и нечетливо. Не ми трябваше да виждам очите му за да знам че те бяха студени и дистанцирани като зимното небе.
Бутнах се от колата, ръцете ми празни от двете ми страни.
-Виж, Едуард, Тед, Както по дяволите се наричаш, не ми харесва да бъда поканена тук, да го играя стръв за чудовища, да открия това че се срещаш с майката на годината. Това ме подхлъзна и аз не харесвам и това. Имаме примирие докато случаят е решен, тогава какво?
-Тогава ще видим - каза той.
-Не можеш ли просто да се съгласиш да прекъснеш годежа с Дона?
-Не - гласът му бе лек, внимателен.
-Защо не?
-Нуждая се да й дам достатъчно добра причина за да скъсан сърцето и децата. Запомни, аз прекарах доста време с децата. Как би им изглеждало ако просто изчезна?
-Мисля че сина й не би имал нищо напротив, Питър, така беше нали? Мисля че ще му хареса ако Тед изчезне.
Едуард обърна глава на една страна.
-Да Питър би го харесам, но Бека? Бил съм част от живота й от над две години, а тя е още на шест. Дона ми се доверява да я взимам след училище. Веднъж в седмицата я карам до уроците й по танци, така че Дона да не трябва да затваря магазина по-рано.. - Гласът и лицето му никога не се промениха докато говореше, сякаш бе просто факт и не означаваше нищо.
Яда стегна раменете ми и тръгна надолу по ръцете ми. дланите ми се стегнаха в юмруци, просто за да направя нещо с тялото си.
-Ти копеле.
-Може би - каза той - Но бъди внимателна какво искаш от мен, Анита. Проста да си тръгна би нанесло повече вреда от истината.
Вгледах се в него, опитвах се да видя зад празното му лице.
-Мислил ли си да кажеш на Дона истината?
-Не.
-Проклет да си.
-Наистина ли мислиш че тя може да се справи с истината, цялата истина, за мен? - попита той.
Помислих за това почти цяла минута докато стояхме на сгорещеният паркинг. Накрая казах:
-Не - не ми харесваше да го кажа, но истината си е истина.
-Сигурна ли си че тя не може да играе жена на убиец? Имам предвид срещна я само за половин час. Как можеш да бъдеш сигурна?
-Сега ме дразниш - казах.
Устните му почти се извиха в усмивка.
-Мисля че си напълно права. Не мисля че Дона би се справила с истината.
4 ГЛАВА.