Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
— Добре съм. Наистина.
— Хубаво — усмихна се тя и сетне се прокашля. — Е, да отивам във физкултурния салон. Трябва да поговорим някой път. — Лорън Уелс отново докосна рамото ми и задържа ръката си там за миг, а после излезе от учителската стая.
Тръгнах към класната стая за първия час по творческо писане и ми хрумна, че човек, който изготвя програмата в гимназията така, че каквото и да е „творческо“ нещо да е първото сутринта, или не разбира от гимназисти, или има извратено чувство за хумор. Бях споменал за това на Роли, чийто отговор беше: „Затова го наричат творческо. Трябва да проявяваш творчество, за да заинтригуваш децата толкова рано през деня. Ако някой може да го направи, това си ти, Тери“.
В стаята имаше двайсет и един ученици. Половината се бяха изтегнали на масите, сякаш някой по хирургичен път бе премахнал гръбнаците им през нощта. Оставих кафето и пуснах с трясък раницата си на катедрата. Звукът привлече вниманието им, защото знаеха какво има вътре.
Седемнайсетгодишната Джейн Скавуло се беше навела на последния чин и едва забелязах превръзката на брадичката й.
— Проверих разказите ви, има и хубави неща. Някои от вас дори са успели да напишат цели параграфи, без да употребят думите „мамка му“ и „шибан“.
Неколцина се подсмихнаха.
— Няма ли да ви уволнят, ако говорите такива работи? — попита хлапак на име Бруно, който седеше до прозореца. От ушите му висяха бели жички и се скриваха в якето.
— Искрено се надявам, мамка му — отвърнах аз и посочих ушите си. — Може ли да ги махнеш засега?
Той извади слушалките от ушите си. Разрових купчината есета, повечето написани на компютър, само няколко на ръка, и отделих едно.
— Спомняте си разговора ни, че не е необходимо да пишете за престрелки, терористи с ядрени бомби или извънземни, които изскачат от гърдите на хората, за да бъдат историите ви интересни. Можете да намерите сюжети и в най-прозаични обстоятелства.
Бруно вдигна ръка.
— Какви обстоятелства?
— Прозаични. Обикновени.
— Тогава защо не кажете „обикновени“, а употребявате шикозна дума за нещо обикновено?
Усмихнах се.
— Сложи си слушалките в ушите.
— Не. Може да пропусна нещо прозаично.
— Нека ви прочета част от това есе. — Видях, че Джейн леко надигна глава. Може би позна своето, защото листовете, изписани на ръка, изглеждаха различно от принтираните. — „Баща й — или поне мъжът, който спеше с майка й достатъчно отдавна, за да го нарича така — взима кутия яйца от хладилника, счупва две с едната си ръка и ги изсипва в купа. В тигана вече цвърчи бекон и когато тя влиза в кухнята, той кимва, сякаш я кани да седне на масата. Пита я как обича яйцата и тя отвръща, че й е все едно, защото не знае какво друго да каже, тъй като досега никой не я е питал как обича яйцата. Майка й правеше само пържени филии с яйце. Каквото и да приготвеше мъжът, имаше голяма вероятност да бъде по-хубаво от тъпите филии“. — Спрях да чета и вдигнах глава. — Някой има ли забележки?
— Аз обичам яйцата рохки — обади се Бруно.
— Харесва ми — заяви момиче в другия край на стаята. — Иска ти се да знаеш какъв е мъжът. Щом се интересува от закуската й, може би не е задник. Повечето мъже, с които моята майка има връзка, са задници.
— Може би мъжът й прави закуска, защото иска да изчука и нея, и майка й — подхвърли Бруно.
В стаята се разнесе смях.
Час по-късно, докато учениците се изнизваха навън, аз повиках Джейн. Тя се приближи до катедрата без желание.
— Ядосана ли си?
Джейн повдигна рамене и неволно прокара пръсти по марлята, опитвайки се да я закрие, но я направи още по-забележима.
— Есето ти е хубаво и затова го прочетох.
Тя пак сви рамене.
— Чух, че вървиш към изключване.
— Онази кучка започна първа.
— Ти пишеш добре. Предадох другия ти разказ за конкурса за ученици, който библиотеката организира.
Очите й затанцуваха.
— Някои от разказите ти ми напомнят за Оутс. Чувала ли си за Джойс Каръл Оутс?
Джейн поклати глава.
— Прочети „Огнена лисица: Изповедите на една момичешка банда“. В нашата библиотека вероятно я няма, но може да я намериш в градската.
— Приключихме ли?
Кимнах и тя се отправи към вратата.
Открих Роли в кабинета му. Седеше пред компютъра и гледаше нещо на монитора. Видя ме и посочи екрана.