Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
— Е, Тиквичке, днес ще те води баща ти. — Майката на Синтия я беше наричала „Тиквичке“. — Съгласна ли си?
— Разбира се!
Синтия повдигна вежди.
— Ясно. Моята компания не ти харесва.
— Мамо!
Синтия се усмихна. Дори да се беше обидила, не го показа. Грейс беше по-неуверена от мен и отстъпи.
— Забавно е да вървя с татко за разнообразие.
— Какво гледаш? — обърна се Синтия към мен.
Бях разгърнал вестника на обявите за недвижими имоти. Веднъж седмично имаше специално приложение с къщи за продан.
— Нищо.
— Как така нищо? Нима смяташ да се местим?
— Не искам да се местим — обади се Грейс.
— Никой няма да се мести — заявих аз, — но понякога си мисля, че ни трябва дом с повече пространство.
— Как ще имаме дом с повече пространство, без да се преместим? — настоя Грейс.
— Добре. Тогава ще трябва да се преместим, за да имаме повече пространство.
— Освен ако не направим пристройка — отбеляза Синтия.
— Може да си направим обсерватория — провикна се Грейс, осенена от прозрение.
Синтия се засмя.
— Мислех си по-скоро за нова баня.
— Не, не. — Грейс все още не се предаваше. — Можем да направим стая с дупка в тавана, за да виждаме звездите, когато е тъмно. И ще си купя по-голям телескоп, за да гледам право нагоре, вместо през прозореца, което е гадно.
— Не казвай „гадно“ — упрекна я Синтия, но продължи да се усмихва.
— Добре — съгласи се Грейс. — Сгафих ли?
— Да, миличка, употреби дума, която не искаме да чуваме.
— Къде ми е бележката? — смени темата Грейс.
— Каква бележка? — попита майка й.
— За екскурзията. Трябваше да ми напишете бележка.
— Миличка, не си споменавала нищо за бележка или екскурзия — рече Синтия. — Не бива да оставяш такива неща за последната минута.
— За какво е? — попитах аз.
— Днес ще ходим в пожарната и не мога да отида, ако нямам разрешение от вас.
— Защо не ни каза по-рано?
— Не се тревожи. Ей сега ще я напиша.
Хукнах нагоре по стълбите към третата спалня, която в момента служеше за шивачница и кабинет. В ъгъла имаше бюро, където със Синтия споделяхме компютъра, а аз проверявах домашни и пишех планове на уроците си. На бюрото стоеше и старата ми пишеща машина „Роял“, която все още използвах за кратки бележки, тъй като почеркът ми е ужасен и ми е по-лесно да сложа лист в нея, отколкото да включа компютъра, да отворя „Уърд“, да създам и напиша документ, да го принтирам и така нататък.
Напечатах бележката за учителката на Грейс, в която давах разрешение дъщеря ни да напусне територията на училището и да отиде в пожарната. Надявах се това, че „е“ прилича на „с“, да не предизвика объркване.
Върнах се долу, сгънах бележката, дадох я на Грейс и й казах да я сложи в раницата си, за да не я изгуби.
— Изпрати я до сградата — каза Синтия.
Грейс вече търчеше по алеята за коли и не я чу.
— Ами ако първо поиграят навън? — попитах аз. — И видят някой мъж като мен да се мотае около училищния двор, няма ли да извикат ченгетата?
— Ако аз те видя там, веднага ще те арестувам. Добре, отиди с нея до училищния двор. — Синтия ме придърпа към себе си. — Кога точно трябва да бъдеш в училище?
— Чак за втория час.
— Тогава ти остава почти цял час. — Тя ми отправи поглед, който не виждах толкова често, колкото ми се искаше.
— Да, права сте, госпожо Арчър. Имате ли нещо предвид?
— Може би имам, господин Арчър. — Синтия се усмихна и ме целуна леко по устните.
— Грейс няма ли да заподозре нещо, когато й кажа, че трябва да тичаме до училището?
— Върви — отвърна тя и ме изблъска навън.
— Е, какъв е планът? — попита Грейс, когато тръгнахме по тротоара.
— План ли? Няма план.
— Докъде ще вървиш с мен?
— Мисля да вляза в училището и да поседя до теб на чина в класната стая един-два часа.
— Татко, не се шегувай.
— Кой каза, че се шегувам? Искам да седя в час до теб и да видя дали учиш.
— Няма да се побереш на чина.
— Може да седна отгоре. Не съм придирчив.
— Мама изглежда щастлива днес.
— Разбира се. Тя е щастлива през повечето време — отвърнах аз, но погледът на Грейс загатваше, че не съм напълно искрен. — Напоследък майка ти има много грижи. Периодът не е лесен за нея.