Няма време за сбогом

Сестра й Тес със сигурност не била на негова страна. Не й харесвало, че през повечето време работата на Клейтън го отвежда по пътищата и за дълги периоди Патриша сама отглеждала децата. Той обаче се грижел за тях, бил порядъчен и любовта му към нея изглеждала силна и искрена.

Преди да срещне Клейтън, Патриша работела в дрогерия в Милфорд, на Норт Брод стрийт, с изглед към градската градина, малко по-нататък от старата библиотека, от чиято голяма музикална колекция взимала класически записи. Подреждала лавиците, работела на касата и помагала на аптекаря, но само за най-основните неща. Нямала необходимото образование и знаела, че е трябвало да учи повече, да усвои някаква професия, но преди всичко се налагало да ходи там, за да се издържа. Същото се отнасяло и за сестра й Тес, която работела във фабрика в Бриджпорт, произвеждаща радиочасти.

Един ден Клейтън влязъл в дрогерията и поискал шоколадов десерт „Марс“.

Патриша обичала да казва, че ако съпругът й не изгарял от желание за „Марс“ в онзи ден през юли 1967 година, когато спрял в Милфорд, докато пътувал да разнася доставки, всичко щяло да бъде съвсем различно.

Що се отнасяло до нея, нещата се развили чудесно. Ухажването протекло бързо и няколко седмици след като се оженили, тя забременяла с Тод. Клейтън им намерил прелестна къща на Хикъри, близо до Пъмпкин Дилайт Роуд, на един хвърлей място от плажа и пролива Лонг Айланд. Искал съпругата и детето му да имат свестен дом, където да живеят, докато той пътува. Отговарял за коридора между Ню Йорк, Чикаго и нагоре към Бъфало и доставял индустриални смазочни масла и други стоки на фабрики и работилници по пътя. Имал множество редовни клиенти и през повечето време бил зает.

Синтия се родила две години след Тод.

Разсъждавах за всичко това, докато карах към гимназията „Олд Феърфийлд“. Често размишлявах за миналото на съпругата си, за израстването й и членовете на нейното семейство, които не познавах и по всяка вероятност никога нямаше да видя.

Може би ако имах възможност да прекарам известно време с тях, щях да вникна по-добре в характера и личността на Синтия. Реалността обаче беше, че жената, която познавах и обичах, е формирана повече от случилото се след загубата на семейството й, отколкото от събитията преди това.

Отбих се в магазина за понички да си купя кафе и устоях на желанието да си взема поничка с лимонов крем и да я занеса в училище в раницата, пълна с ученически есета, когато видях Роланд Каръдърс, директора на училището и вероятно най-добрия ми приятел.

— Роли.

— Къде е моето кафе? — Той кимна към картонената чаша в ръката ми.

— Ако вземеш първия ми час, ще те почерпя.

— Ако взема първия ти час, ще ми трябва нещо по-силно от кафе.

— Класът не е чак толкова лош.

— Те са диваци — заяви Роли, без да се усмихва.

— Дори не знаеш кой е класът и кои са учениците.

— Ученици са от това училище, следователно са диваци — настоя той напълно сериозно.