Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
— Искат повече тестове. Скоро няма да имаме време да ги научим на нищо. Само ще ги изпитваме по цял ден.
— Каква е историята на момичето? — попитах аз и му напомних за кого говоря.
— Джейн Скавуло. Да, жалко за нея. Мисля, че дори нямам настоящия й адрес. Последното местожителство на майка й трябва да е от две години. Преместила се е при друг мъж и е взела и дъщеря си.
— Като оставим настрана сбиването, мисля, че тя се представя малко по-добре през последните месеци. Не създава много главоболия и не е толкова невъзпитана. Може би новият приятел на майка й е свестен.
Роли повдигна рамене и отвори кутия с бисквити.
— Искаш ли?
Взех си една с ванилия.
— Всичко това ме изтощава. Не е както по времето, когато започнах. Знаеш ли какво намерих зад училището онзи ден? Не само кутии от бира, но и тръбички за крек и пистолет. Беше в храстите, сякаш изпаднал от нечий джоб, а може би са го скрили там.
Свих рамене. Не можеше да се каже, че това е нещо ново.
— Е, как си? Днес изглеждаш малко унил и потиснат. Добре ли си?
— Домашни вълнения. Синти не иска да позволи на Грейс да вкуси свободата.
— Грейс още ли търси астероиди? — Роли и съпругата му Милисънт ни бяха идвали на гости няколко пъти и много му хареса да разговаря с Грейс. Тя му показа телескопа си. — Умно дете. Сигурно го е наследила от майка си.
— Знам защо го прави. Ако бях преживял същото като Синти, може би и аз нямаше да я пускам да се разхожда сама. Не знам. Синти каза, че видяла кола.
— Кола?
— Кафява. Забелязала я два пъти, докато водела Грейс на училище.
— Нещо случило ли се е?
— Не. Преди два месеца беше зелено комби. Миналата година каза, че някакъв мъж с брада стоял на ъгъла три дни в продължение на седмица и ги гледал странно.
Роли отхапа от бисквитата.
— Може би напоследък причината е телевизионното предаване.
— Мисля, че предаването е само част от всичко. Плюс двайсет и петата годишнина от изчезването на семейството й. Това й се отразява.
— Трябва да говоря с нея. Време е да отидем на плажа.
В годините след изчезването на семейството й Роли от време на време взимал Синтия от дома на Тес. Ядели сладолед в „Карвел“ на Бриджпорт авеню и Кларк стрийт и после се разхождали по брега на пролива Лонг Айланд. Понякога разговаряли, а друг път мълчали.
— Идеята може би е добра — съгласих се аз. — Ходим и при доктор Наоми Кинцлър, психиатъра, и говорим за тези неща.
— Как върви?
Повдигнах рамене.
— Какво мислиш, че се е случило, Роли?
— Колко пъти ще ме питаш, Тери?
— Искам всичко да приключи и Синти да получи отговор. Тя смяташе, че телевизионното предаване ще свърши тази работа. Ти си познавал Клейтън. Ходил си за риба с него. Знаеш що за човек е бил.
— Познавах и Патриша.
— Бяха ли хора, които внезапно биха изоставили дъщеря си?
— Не. Предполагам, че са били убити от сериен убиец или някакъв откачен.
Кимнах, въпреки че полицията не вярваше много на тази версия. Ченгетата не можеха да свържат с нищо изчезването на семейството на Синтия.
— Ако в дома им се е промъкнал сериен убиец и ги е отвлякъл и убил, защо не е взел Синтия? Защо я е пощадил?
Роли нямаше отговор на този въпрос.
— Може ли да те питам нещо, Тери?
— Разбира се.
— Защо според теб нашата великолепно изваяна учителка по физкултура би оставила бележка в отделението ти, а след минута би се върнала да я вземе?
— Какво?
— Не забравяй, че си женен, Тери.
6
След като ми разказа какво е видял, докато е седял в ъгъла на учителската стая и се е правел, че чете вестник, Роли ми съобщи и друга новина. Силвия, учителката по театрално изкуство, щеше да прави репетиция рано сутринта на следващия ден за големия ежегоден концерт на училището, тази година под мотото „Проклети янки“. Участваха половината деца от класа ми по творческо писане и първият ми час се проваляше. След като нямаше да присъстват толкова много ученици, останалите едва ли щяха да се чувстват задължени да дойдат.
— Познай кой ще те води на училище днес? — попитах аз сутринта, докато Грейс закусваше препечена филия с конфитюр.
Лицето й засия.
— Ти? Наистина ли?
— Да. Вече казах на мама. Днес нямам първи час.
— Ще вървиш ли до мен или…
Чух, че Синтия слиза по стълбите и допрях показалец до устните си. Грейс мигновено млъкна.