Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
— Не. — Тогава не четях вестници и не гледах новините. Подобно на много младежи, бях съсредоточен в себе си и си въобразявах, че ще стана следващият Филип Рот, Робъртсън Дейвис или Джон Ървинг. Стеснявах кръга какъв по-точно ще бъда и не обръщах внимание на текущите събития, освен когато някоя по-радикална организация в университета протестираше за нещо. Опитвах се да дам приноса си, защото демонстрациите бяха страхотно място да се запозная с хубави момичета.
— Родителите и сестра й, или може би беше брат, не си спомням, изчезнали безследно.
— Убили ли са ги?
Роджър повдигна рамене.
— Никой не знае и затова е толкова интересно. — Той кимна към Синтия. — Може би тя знае. Вероятно ги е пречукала всичките. Понякога не ти ли се е искало да убиеш цялото си семейство?
Свих рамене. Предполагам, че на всекиго му е минавало през ума.
— Мисля, че тя е надменна — продължи Роджър. — Не обръща внимание на никого. Непрекъснато е сама и чете в библиотеката. Не се среща с никого и не ходи на купони. Но е хубавица.
Наистина беше хубава.
Бях с нея само на онзи курс. Учех в колеж по образование и се готвех да стана учител, в случай че не пробия веднага като автор на бестселъри. Родителите ми се бяха пенсионирали и живееха в Бока Ратон, Флорида. И двамата бяха учители и професията им харесваше. Поне беше неподвластна на рецесиите. Разпитах колегите и научих, че Синтия следва семейни науки в „Сторс“. Обучението й включваше курсове по науките за половете, брачни проблеми, грижи за възрастни хора, семейна икономика и други такива щуротии.
Седях пред университетската книжарница, издокаран в анцуг на „Юкон Хъскис“, и поглеждах записките си от една лекция, когато усетих, че някой застана пред мен.
— Защо разпитваш за мен? — попита Синтия.
За пръв път я чух да говори. Гласът й беше тих, но уверен.
— Моля?
— Казаха ми, че си разпитвал за мен — повтори тя. — Ти си Терънс Арчър, нали?
Кимнах.
— Тери.
— Добре. Е, защо разпитваш за мен?
Повдигнах рамене.
— Не знам.
— Какво искаш да знаеш? Ако искаш да знаеш нещо, ела и ме попитай. Не обичам хората да говорят зад гърба ми. Разбирам, когато приказват.
— Виж, съжалявам. Аз само…
— Мислиш ли, че не знам какво говорят за мен?
— Господи, да не би да страдаш от параноя? Не говорех за теб, а само се питах дали…
— Питаше се дали съм онази, чието семейство е изчезнало. Е, да, аз съм. А сега можеш да си гледаш проклетата работа.
— И косата на мама е червена — прекъснах я аз, — но не толкова като твоята, а леко русолява. Твоята е прекрасна. Може да съм попитал двама-трима души за теб, защото се чудех дали излизаш с някого. Отговорът беше отрицателен и сега разбирам защо.
Синтия ме погледна и примигна.
Демонстративно напъхах записките си в раницата и я преметнах на рамо.
— Извинявай. — Станах и се обърнах да тръгна.
— Не — рече тя.
Спрях.
— Какво?
— Не излизам с никого — отвърна Синтия и преглътна.
Имах чувството, че съм действал прекалено бързо.
— Не исках да се покажа като глупак. Изглеждаш малко докачлива.
Съгласихме се, че тя е докачлива, а аз съм глупак, и накрая пихме кафе в снекбара на университета. Синтия ми разказа, че живее с леля си, когато не ходи на лекции.
— Тес е много свястна. Няма деца и когато се преместих при нея след случилото се със семейството ми, това сякаш преобърна света й. Но тя нямаше нищо против. Какво можеше да направи, по дяволите? Тес също преживяваше трагедия. Сестра й, зет й и племенникът й бяха изчезнали внезапно.
— Какво стана с дома ти, където живееше с родителите и брат си?
Такъв си бях. Практичен. Семейството на момичето беше изчезнало, а аз питах за недвижимите им имоти.
— Не можех да живея там сама. Нямаше кой да плаща ипотеката и другите сметки и когато не успяха да намерят семейството ми, банката взе къщата. Намесиха се и адвокати и парите, вложени от родителите ми в къщата, отидоха в попечителски фонд, но не намалиха ипотеката. А сега вече измина много време и официално ги смятат за умрели, дори и да не са. — Тя завъртя очи и направи гримаса.
Какво можех да кажа?
— Леля Тес ме издържаше, докато учех в училище. Работех през лятото, но парите не бяха много. Не знам как смогна да ме отгледа и да плаща за образованието ми. Сигурно е затънала до шията в дългове, но така и не се оплака.