Богинята на светлината

Втренченият й поглед се премести отново към безумния фонтан, който за щастие в момента мълчеше. Памела въздъхна. Стъпка по стъпка, напомни си тя. Ще отиде в стаята си, ще се освежи, ще се обади на Върнел, после ще се върне тук да вечеря и — помисли си за това, което бе казала статуята — ще хване вечерното шоу. Няма начин да е по-зле от това, което вече видя.

— Кажи го пак, Пами. Не може да съм чула правилно.

— Чу ме правилно, Ви! Отвратителното нещо говори и свети в неонови цветове, кълна се! И той иска същото в двора си.

Седнала на ръба на огромното легло в луксозния хотелски апартамент, Памела събу едната си обувка на висок, тънък ток и потърка свода на крака си.

— В двора на прекрасната италианска къща тип вила?

— Същия.

— Мътните го взели!

— Това си помислих и аз — каза Памела.

— По-зле е от изгряващата Венера — изсумтя Ви. — Глупав триножник!

Както винаги, определението разсмя Памела. Триножник — беше й обяснила Върнел три години по-рано, когато започнаха да работят заедно — бе лесбийска жаргонна дума за мъж. Ви съвсем определено беше лесбийка. Не беше мразеща мъжете, цинична лесбийка. Върнел Уилсън харесваше мъжете. Просто не й харесваше да спи с тях. Беше го обяснила на Памела по следния начин: „Мъжете ме отегчават. След като бях известно време с един от тях, мисля, че по-скоро бих си пръснала мозъка, отколкото да се събуждам до него и да слушам празните му мъжки глупости до края на живота си. Докато жените…“ Лешниковите й очи заблестяха, а ухилената й физиономия заприлича на лицето на игриво малко духче. „Жените мога да слушам до безкрай!“

И това беше една от многото силни страни на Върнел — да слуша жените. Тя никога не притискаше клиентките да взимат бързо решения и сякаш инстинктивно разбираше какво точно имат предвид, когато искат „онзи пурпурносин нюанс някъде между нощното небе и теменужката“.

Макар да нямаше образование по интериорен дизайн, Върнел бе професионален художник и графичен дизайнер, за което свидетелстваха фантастичният уеб сайт и уникалното лого на „Руби Слипър“. Тя имаше усет за цветовете и материите и беше умна бизнесдама. Наемането на Ви за асистент бе първото от поредицата добри решения, които Памела взе, когато започна собствен бизнес. Ви обичаше да казва, че това, че избра нея пред ятото гейове, кандидатствали за същата позиция, разкрива високата степен на развитие на Памела.

Памела сподави смеха си, преди да е станал истеричен.

— Не знам, Ви. Това може да е проектът, който няма да успея да превърна в нещо стилно. Искам да кажа… моля те! Той иска римски Либераче. Абсолютно безвкусно!

— Хей, прекалено рано е да се отказваш. И помни, петък вечер е и си във Вегас.

— Да, да, да. Няма значение. По-важното е как върви проектът на Катрин Греъм? Очевидно още дишаш, значи не те е довела до самоубийство?

— Хей, имай ми малко доверие. Аз харесвам старицата.

— Сигурно. Така както харесваш да ходиш на зъболекар — отвърна Памела.

Ви се разсмя.

— Не, наистина. Започва все повече да ми допада. Още мразя нейните безброй котки и нямам представа как жена, която пуши цигара от цигара и пие бренди, сякаш е вода, може да е жива и здрава на осемдесет и седем, но мръсното й чувство за хумор е станало почти чаровно.