Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Тази сутрин тя бе гледала как първата лодка се връща от кораба, натоварена със седем закачулени фигури. Беше сигурна, че това бяха имперски служители от столицата. Откъде можеше да са дошли, освен от Унта през проливите? Те се покатериха на кея и свалиха плащовете си, след което ги сгънаха и преметнаха през рамо. Първоначално Киска се разочарова: имаше търговци в Малаз, които се обличаха по-пищно от тези хора — едноцветни копринени ризи, широки пояси и халтави панталони. Но най-ниската фигура не свали пелерината си. Точно тя направи жест с ръка и Киска развълнувано видя, че другите шест фигури се разпръснаха. Телохранители!
Кой беше това? Нов гарнизонен командир? Или имперски инспектор, изпратен от столицата, за да се разправи с Пел? Ако бе второто, дано боговете покажат милост към Под-Юмрука, тъй като тя знаеше какво щеше да открие инспекторът в Твърдината на Мок: крякащи кокошки в двора на замъка и грухтящи прасета в напукания и празен резервоар. Киска се отпусна на колене и изгледа как групичката пое по главния път от брега, който се катереше нагоре по един нисък хълм. Тя прескочи на следващия покрив и мина по ръба на една стена, за да стигне издадената над улицата стряха, под която групата трябваше да мине. Чайки се разлетяха пред краката й, кряскайки възмутено.
Щеше да открие истината. Щеше да се представи на имперския служител. Да предложи услугите си. Може би щяха да й предложат комисионна. Един имперски офицер със сигурност би осъзнал, че таланти като нейните не биваше да бъдат прахосвани на този жалък остров.
Групата наближаваше по тесния път. Киска изпъна врат, за да ги разгледа по-добре. Първите двама, слаб мъж и едра жена, крачеха безгрижно с ръце зад гърба. Киска не видя оръжия. Що за телохранители бяха тези? Може би помощници или чиновници. Благородници, излезли на разходка сред селяците. Последната мисъл надигна горчилка в гърлото й. Появи се ниската фигура; гуглата бе толкова голяма, че висеше пред лицето й и го скриваше напълно, а ръцете бяха скрити в дълги ръкави. Киска се напрегна в опит да различи някакъв детайл от свободните дипли на пелерината — черна ли беше? Или може би наситеночервена?
Нещо я дръпна рязко за колана й и я изтегли назад. Тя се завъртя и устните й се разтвориха във вик, но ръка в ръкавица захлупи устата й. Киска се взря в лешниковите очи на мъжко лице, ъгловато, смугло и синкаво. Късите къдрици на косата блестяха на залязващата светлина. Напанец, осъзна Киска.
— Коя си ти? — попита той. Киска не го разпозна сред тези, които бяха слезли от кораба. Всъщност тя никога преди не го бе виждала — и щеше да знае, ако някой като него живееше на острова.
Ръката се дръпна. Киска прочисти гърлото си и преглътна шумно. Зашеметяващите очи, изпразнени от всякакво съдържание, сякаш гледаха право през нея. Очи като от стъкло.
— Аз… аз живея тук.
— Да. И?
Киска отново преглътна.
— Аз…
Погледът й попадна на брошка, закачена от лявата страна на гърдите на мъжа. Сребърен нокът на птица, вкопчил се в маргарит. Нокът! Офицери от имперското разузнаване. Магове. Хора, които налагаха волята на Императора. Това бе много по-важно откритие, отколкото бе предполагала. И не беше просто една инспекция. Този посетител можеше дори да е Имперски Юмрук.
— Не съм имала лоши намерения! — изпъшка тя и се прокле за това, че бе прозвучала толкова… толкова неопитна.
Устните на Нокътя се присвиха в нещо, което Киска взе за отвращение.
— Знам, че не си имала.
И отстъпи назад. Абсолютно безшумно, дивеше се тя, въпреки че се намираха на покрив, покрит с изпотрошени керемиди и осеян с курешки. Изведнъж тя се сепна, спомняйки си.
— Чакайте! Сър!
Той спря на ръба на стената.
— Да?
— Моля ви. Искам… ами… чудех се дали ще може да се срещна с него или нея — с този служител на Империята?
Ръцете на мъжа потрепнаха като криле, а после кацнаха на пояса около кръста му.
— Защо?
Киска успя да не събере ръце в умолителен жест и рязко си пое дъх.
— Искам да бъда наета. Искам шанс. Моля ви. Имам талант, наистина. Ще видите. Просто имам нужда от възможност да го докажа.