Търговецът

Когато прегледът завърши, старшина Филпот ги поздрави и преди да ги освободи, им съобщи, че до края на деня са в градски отпуск, но трябвало да се приберат в казармата и да са по леглата най-късно в полунощ.

Доброволците за последен път се пръснаха из Единбург. Томи отново взе нещата в свои ръце и поведе единайсети взвод от кръчма на кръчма - всички се изпонапиха и накрая се озоваха в любимата си пивница „Доброволецът“ на Лийт Уок.

Десетимата щастливи редници наобиколиха пианото и докато обръщаха халба след халба, запяха „Прибери неприятностите в раницата“, сетне подкараха целия си репертоар, който не бе особено богат, та се наложи да повтарят песните. Томи, който им приглясаше с устната хйрмоника, забеляза, че Чарли не може да откъсне очи от кръчмарката Роуз, която, макар че отдавна бе прехвърлила трийсетте, се задяваше с всички млади новобранци подред. Томи се отдели от групата около пианото и дойде при приятеля си, седнал на тезгяха.

- Хвърлил си и око, а, мой човек?

- Да, но нали ти ходиш с нея - отвърна Чарли, все така зяпнал дългокосата блондинка, която се преструваше, че не ги забелязва.

Направи му впечатление, че блузата и е разкопчана повече от обикновено.

- Чак пък да ходя! - възкликна Томи. - А и съм ти длъжник заради счупения нос. - Чарли прихна, когато другият младеж добави: - Я да видим дали ще го уредим.

Той намигна на Роуз, после остави Чарли и отиде при кръчмарката в другия край на тезгяха.

Чарли не набра смелост да ги погледне, макар че с крайчеца на окото видя в огледалото над тезгяха, че двамата си шушукат нещо. Роуз го стрелна един-два пъти с очи. След миг Томи отново беше при своя приятел.

- Готово, Чарли! - оповести той.

- В смисъл?

- Казах ти вече, вредих те. Трябва само да отидеш в бараката зад кръчмата, където държат празните щайги, след мъничко Роуз ще дойде при теб.

Чарли продължи да седи като залепен за стола.

- Хайде де! Какво умуваш! - подкани Томи. - Побързай, докато оная проклетия не е размислила.

Чарли стана и без да поглежда назад, излезе през страничната врата. Надяваше се, че никой не го е видял как тича по тъмния коридор и се измъква в задния двор. Застана сам на ъгъла и запристъпва от крак на крак, за да се постопли - чувстваше се кръгъл глупак. Втресе го и му се прииска да се върне в кръчмата. След малко пак потрепери, кихна и реши, че е чакал достатъчно и е време да се върне при другарите си и да забрави цялата история. Тъкмо тръгна към входа, когато отвътре изхвърча Роуз.

- Здрасти, аз съм Роуз. Извинявай, че се забавих, но точно когато ти излезе, дойде един клиент.

Той я погледна в мъждивата светлина, просмукваща се през прозорчето над вратата. Кръчмарката беше разкопчала още едно копче, изпод което се подаваше черният и корсет.

- Чарли Тръмпър - представи се младежът и протегна ръка.

- Знам - изкиска се жената. - Томи ми разказа всичко за теб, спомена и че в леглото никой от взвода не можел да се мери с теб.

- Е, поизхвърлил се е - изчерви се Чарли, а Роуз се пресегна и го хвана за ръцете.