Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
Трепереща от гняв, Хана грабна шепа чипс от купата и го натъпка в устата си. Беше с лук и сметана, не точно любимият й, но в този момент не й пукаше. Хана бе започнала война с доведената си сестра от мига, в който Кейт отново влезе в живота й и се превърна в едно от най-популярните момичета на „Роузууд дей“. Най-добрите й приятелки продължаваха да бъдат Наоми Циглър и Райли Улфи, две кучки, които имаха зъб на Хана от момента, в който Али/Кортни ги беше зарязала в началото на шести клас. Когато Хана отново се събра със старите си приятелки, популярността на Кейт вече не я притесняваше толкова много, но след като Спенсър, Ариа, Емили и тя вече не си говореха, Хана просто не можеше да не се дразни на Кейт.
— Не й обръщай внимание — докосна я Майк по ръката. — Тя изглежда така, сякаш си е натикала американското знаме отзад.
— Благодаря — отвърна с равен глас Хана, но думите му не я успокоиха кой знае колко.
Днес тя просто се чувстваше… унила. Ненужна. Тук имаше място само за една блестяща дъщеря и това бе момичето, което бе получило цели три реплики в рекламата.
В този момент телефонът на Майк изпиука.
— Есемес от Ариа — промърмори той, пишейки бързо отговор. — Искаш ли да я поздравя?
Хана се извърна настрани, без да каже нищо. След Ямайка Ариа и Хана се опитаха да си останат приятелки и да отидат заедно в Исландия, защото Ноъл вече беше купил билети. Но в края на лятото между тях се бяха натрупали твърде много неприятни спомени и тайни. Напоследък Хана се опитваше въобще да не мисли за старите си приятелки. Така беше по-лесно.
Някакъв дребен тип с кръгли очилца, розова раирана риза и сиви панталони запляска с ръце и стресна Хана и Майк.
— И така, Том, готови сме за теб. — Това беше Джеремая, основният съветник на господин Мерин в кампанията му — или както Хана обичаше да го нарича, неговото „кученце“. Джеремая се движеше неотлъчно до баща й и вършеше всичко необходимо. Всеки път, когато го видеше, Хана се изкушаваше да извика „къш, къш“.
Джеремая се засуети наоколо, нагласи бащата на Хана в центъра на синия екран.
— Сега ще ви запишем как казвате, че сте бъдещето на Пенсилвания — каза той с момичешки носов глас. Когато навеждаше глава, Хана виждаше нарастващото оплешивяващо петно на темето му. — Не забравяйте да опишете всички обществени дела, с които сте се занимавали досега. И не пропускайте да споменете обещанието си да сложите край на пиенето на тийнейджърите.
— Определено — отвърна господин Мерин с президентски тон.
Хана и Майк се спогледаха и се опитаха да потиснат смеха си. Най-забавното беше, че господин Мерин бе обявил за своя основна цел да сложи край на пиенето на тийнейджърите. Защо не си беше избрал нещо, което нямаше да има такова директно влияние върху живота на Хана? Като Дарфур, например? По-добри условия за работниците в „Уол март“? Колко забавен щеше да е един купон без пиячка?
Господин Мерин изговори репликите си със сериозен, предизвикващ доверие глас, който внушаваше на хората посланието „гласувайте за мен“. Изабел и Кейт се хилеха и се издуваха от гордост, от което на Хана й се повдигаше. Майк показа мнението си за рекламата, като се оригна шумно по време на една от сесиите, за което получи възторжен поглед от Хана.
След това Джеремая отведе господин Мерин пред екрана с американското знаме.
— Сега да заснемем семейния сегмент. Ще го залепим към края на рекламата — всички ще видят, че сте истински семеен човек. И какво прекрасно семейство имате. — Той намигна на Изабел и Кейт, които захихикаха с престорена скромност.
„Семеен човек — друг път“ — помисли си Хана. Странно как никой не споменаваше, че Том Мерин е разведен, преместил се е да живее в Мериленд и цели три години бе забравил за предишната си жена и дъщеря. Странно как всички бяха забравили, че предишната година баща й се беше нанесъл заедно с Кейт и Изабел в къщата на Хана и едва не съсипа живота й. Слава Богу, майка й се върна от Сингапур и ги изрита от дома си. Те се преместиха в къща в Девън, която не можеше да стъпи и на малкия пръст на готината къща на Хана. Но присъствието им все още се усещаше: когато вървеше по коридора или сядаше върху дивана, Хана продължаваше да надушва миризмата от парфюма на Кейт.
— Добре, семейство! — Режисьорът, дългокос испанец на име Серхио, светна прожекторите. — Всички да застанат до знамето! Преговорете репликите си!