Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- Руфъс Грисуолд ли?
- Да. Знам, че прилича на псевдоним, име на литературен герой или на нещо от този род. За нещастие на репутацията на По обаче Руфъс Грисуолд наистина е съществувал. В средата на деветнадесетото столетие, в епохата на първия разцвет на американската литература той е работил като редактор и литературен агент. Списанията, вестниците и вестничетата никнели като гъби и се пукали като сапунени мехури, а бедният писател едва успявал да се прехвърля от една редакция в друга. Било е времето на конкуренцията между писателите, времето на фейлетоните и листовките от типа на книжния вариант на съвременните блогове.
Ватен помълча, оценявайки последното сравнение, и реши, че е като изсмукано от пръстите, но продължи:
- Грисуолд е сменил По на поста редактор в „Греъмс мегазин” във Филаделфия през 1843 година. По неясни причини Грисуолд не е можел да понася предшественика си, но може да се предположи, че По просто е бил къде по-талантлив редактор, отколкото Грисуолд е можел да се надява да стане някога. Според слуховете Грисуолд отказал да отпечата най-известната поема на По „Гарванът”. По-късно я публикува вестник „Ивнинг мирър”.
Изведнъж Ватен усети, че лицето му се е наляло с кръв. Той бе чел с голям интерес за Едгар По, но едва сега, получил възможността да поговори за него, разбра колко силно му бе въздействала тази тема, сякаш съдбата на По го засягаше лично.
- Грисуолд обаче опетнил най-вече репутацията си с това, че след смъртта на писателя се изявявал в ролята на негов литературен агент. Той пръв издал пълните събрани съчинения на По, но ги съпроводил със собствените си злобарски спомени като предговор. Представил малко нервния по природа писател като побъркан мизантроп, злоупотребяващ с алкохола и успокоителните. Убийствен образ.
- Този мистър Грисуолд не е бил особено приятен тип, нали?
- Определено е така. Най-тъжното в случая обаче е, че именно благодарение на тази осакатена и груба биография на По, създадена отчасти на базата на фалшифицирани, както се изяснило по-късно, писма, е възникнал дълго задържалият се в биографичната литература изопачен образ на писателя. И много от етикетите и характеристиките, дадени от Грисуолд, тежат върху По и до ден днешен. Твърдението, че По е бил неизлечим пияница е едно от тях.
- А той все пак не е бил такъв, така ли?
Докато Ватен говореше, Гюн Брита бе извадила от чантата си малък тирбушон и бе отворила бутилката. След това бе влязла в кабинета си, а Ватен продължаваше с лекцията си, повишил малко тон, за да може да го чува тя.
- Не мога да твърдя нищо. Продължава да е твърде вероятно Едгар По да е страдал все пак от тежка форма на алкохолизъм, но учените вече не са толкова сигурни в това. Томас Майн Рид, който по онова време е бил приятел по чашка на По, признава, че им се е случвало да се напиват сериозно, но също така отбелязва на едно място, че По никога не е бил зависим от алкохола и рядко пиел наистина много. Днес мнозина твърдят, че Едгар По е пиянствал само през особено тежките периоди от живота си, като има свидетелства, че се е случвало по цели месеци да не се докосва въобще до бутилката. Изучавайки тази дискусия, се натъкнах на нечия хипотеза за свръхчувствителността на По към алкохола.
- Тоест си приличате по това?
Гюн Брита се върна с две чаши. На едната пишеше: „Най-добрата мама на света”, а на другата: „Клуб на водните скиори от Фосен”. На втората чаша бе изрисувана висока, стройна жена на водни ски, излитаща грациозно над гребените на вълните. Ватен въобще не можеше да разбере как тази чаша бе попаднала при Гюн Брита.
- Кога разбра, че си свръхчувствителен към алкохола?
- Ами, досетих се постепенно. Големите проблеми се появиха, когато влязох в университета. Не можех в петък вечерта да изпия и две чаши, защото езикът ми веднага се оплиташе.
- И кога си пил за последен път?
- Преди много години. Още преди да...
Той млъкна изведнъж. Погледът й ясно показваше, че бе разбрала какво бе искал да каже.
- Тогава откъде знаеш, че продължаваш да не можеш да пиеш?
- Не знам - погледна отново скептично двете чаши той. - Трябва да опитам.
- Тогава е най-добре да го направиш сега. Ако тази чаша те събори на пода, аз ти обещавам да те откарам вкъщи и да те сложа в леглото. А утре сутринта и така не си на работа.
- Ами-и, защо пък не?
Ватен взе чашата, на която пишеше: „Най-добрата мама на света”, и я вдигна към устата си, без да храни никакви илюзии относно разумността на постъпката си.