Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
Известно време Ватен седеше, вперил неподвижен поглед в записките си. По принцип се бе канил да напише повече. Бе замислил доста обемист текст за удивителния писател Едгар Алън По. С раздразнение си мислеше, че един от най-големите писатели на Съединените щати бе умрял ужасно беден. След смъртта му тялото на По бе лежало с години под обикновен надгробен камък, на който било изписано само: „№ 80”. И едва след дълги години получил достоен паметник. А сега първото издание на книгата му „Тамерлан и други поеми” се оценяваше на половин милион долара.
Записките на Ватен за По бяха предназначени за лична употреба, за да спомогнат, така да се каже, за по-доброто усвояване на духовната храна, но въпреки това той бе предполагал задълбочена и добросъвестна работа по въпроса. А сега, гледайки скорошните си драсканици, не можеше да добави нито една значима дума. И все пак реши да запази този лист, поради което го сгъна и го прибра в джоба на панталона си. След това се облегна на облегалката на фотьойла, протегна крака и веднага заспа.
За осигурените за обяд сандвичи Ватен слезе доста по-късно от обикновено. Очакваше, че в основната сграда вече нямаше да има никой по това време. В събота библиотеката затваряше в 13:00 и това време бе минало отдавна. Поради това се учуди леко, когато видя все още включеното осветление на служебния етаж. Учуди се и, с извинение, малко се развълнува. Може би тя бе още тук?
Първо се върна в кабинета си и препрочете написаното за Едгар По. Провери пулта за управление, висящ на стената до бюрото му, и се увери, че датчиците на сигнализацията се бяха включили, както и трябваше, след затварянето на библиотеката. След това прокара петте си пръста през косата си, която бе все още гъста и пищна, въпреки че вече бе почти на четиридесет. Чуплива. Почти бе сигурен, че мнозина го наричаха зад гърба му: „Рунтавия”.
Срещна не онази, която очакваше и която се надяваше да види. Гюн Брита Дале неясно защо още не си бе тръгнала. Стоеше объркана по средата на общата стая. В ръката й имаше бутилка вино, не от най-евтиното, но и съвсем не от най-скъпото. Той разпозна една от трите бутилки, които й бяха връчени вчера по обяд в качеството на прощални подаръци.
- Здрасти, Юн - поздрави го тя, виждайки го да влиза в стаята. - Опаковам последното.
Тя се огледа наоколо, въздъхна и се усмихна с полуизкуствена тъжна усмивка.
- Оказа се, че е къде по-трудно да си тръгна оттук, отколкото си мислех. Няколко часа седях и препрочитах стари документи, разтребвах чекмеджета и разглеждах стари снимки. Имаше какво да си спомня.
- И на нас ще ни е мъчно за теб - каза съвсем искрено Ватен. Той нямаше нищо против Гюн Брита. Малко нафуканият й феминизъм не му пречеше, а по-скоро бе обратното. Тя бе искрена. И бяха връстници.
- Може би да довършим тази бутилка, преди да си тръгна? Йенс е с децата извън града, а на мен съвсем не ми се иска да седя сама вкъщи в съботната вечер и да се напивам.
- Тогава можем да изключим бутилката - каза сухо Ватен.
- Така е. Ти не пиеш.
- Пия, но рядко.
- Тоест не си пълен въздържател?
- Не съм вярващ и нямам връзка, ако имаш това предвид.
Тя се засмя. Той си помисли, че не бяха стояли често така да си приказват и че, оказваше се, смехът й е доста приятен. Може би този смях развърза малко езика му.
- И все пак имам проблеми с алкохола.
- Така ли?
- Сигурно, мога да бъда наречен „свръхчувствителен”. Една чаша ми е достатъчна, за да вържа кънките.
- Нима?
- Не, не си измислям. А току-що прочетох, че е възможно и Едгар По да е имал същия проблем - зарадва се на неочакваната възможност да блесне с наскоро придобитите си знания Ватен.
- Тоест геният на ужаса не е пил толкова много, колкото се говори. Просто се е напивал бързо?
Ватен я изгледа с интерес.
- Познаваш ли добре творчеството му? - попита я той.
- Дори ходих в музея на Едгар Алън По в Ричмънд тази пролет.
Ватен бе смаян. Смътно си спомняше, че Гюн Брита наистина бе взела отпуска през пролетта за пътуване до Щатите, но дори не му бе хрумнало, че би могла да отиде във Вирджиния и още по-малко да влезе в музея на Едгар По. Бе поразен колко малко, оказваше се, са разговаряли за нещо друго, освен по работа. Той, дявол да го вземе, също бе ходил в Щатите през лятото. Бе първата му отпуска след всичко, което се бе случило, а ето, че не бе я попитал за съвет. А би трябвало.
- Само че ти сигурно знаеш за Едгар По не по-малко от мен. Главният източник на мита, че По е страдал от алкохолизъм, без съмнение е един от заклетите му „приятели”, някой си Руфъс Грисуолд.