Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Разбира се, когато Еърбъс 5403 с маршрут Истанбул–Париж се ударил в него през нощта на 22 срещу 23 декември, по-точно –
в югозападния му склон, откъм френската страна, журналистите предпочели да го нарекат с пълното му име... Поставете се на тяхно място. Необходимо им било драматично заглавие за първите страници на вестниците им – „Трагедия на Ужасния връх“, което, естествено, звучи по-силно от „Трагедия на връх Тери“!
Хората по всяка вероятност все още си спомнят за това. А може и да не помнят. Подобни инциденти са често явление и си приличат. Няколко месеца преди това един Боинг 747 се бе разбил близо до Тенерифе, на Канарските острови... Сто четиридесет и шест загинали. Година след катастрофата на Мон Терибъл, на
1 декември 1981 година, самолет DC 9 по маршрут Любляна–Аячо се разби над Сан Пиеро. Сто и осемдесет жертви... Това е единствената катастрофа с авиолиниите на Корсика. Всички бързо я забравиха, освен вероятно корсиканците, които още си спомнят за нея.
Е, за сметка на това всички все още помнят катастрофата при Мон-Одил12 в очакване някой друг самолет да поеме „щафетата“, с други думи – да се разбие другаде. Тогава, през 1981 година, направо говореха за черна серия от катастрофи!
Чиста глупост! Вижте статистиките! Доверете ми се. Сърфирал съм достатъчно из сайтовете за самолетни катастрофи, в 1001crash.com например. Споменавам го, за да ви посоча поне един такъв сайт. Влезте в него и ще видите, че са шокиращо прецизни, статистиките де. Цитират точната цифра на загиналите и куп детайли за последните минути преди падането... Може да ви се стори невероятно, но за четиридесет години има повече от 1500 самолетни катастрофи и над 25 000 жертви... Ако решите да смятате, ще видите, че това прави близо 40 катастрофи годишно. Т.е. почти всяка седмица някъде по света става катастрофа, и то не само в Китай или някъде из най-забутаните части на Сибир... Така че нищо чудно, че всички са забравили катастрофата при Мон Тери! А има 168 загинали. Прашинки. Звездни прашинки.
То и на мен навремето не ми пукаше много-много за тази катастрофа при Мон Терибъл... Същата сутрин едва обърнах внимание на информацията. Защото дебнех някъде около Андай13. Имаше една афера, свързана с отклоняване на пари в казината, а на заден план лъсваше баски тероризъм... доста интригуващо. Тогава бях надушил следа, точно по специалността ми. От около пет години бях започнал самостоятелна работа като частен детектив. Преди това бях утрепал почти двадесет години от живота си като наемник къде ли не. Наближавах петдесет години. Кръстът ми бе в окаяно състояние, а гръбначният ми стълб приличаше на жезъла на Меркурий14.
За една седмица дебнене качвах поне един килограм, а после ми трябваше поне месец, за да го сваля. Така или иначе, си бях частен детектив, макар и често да се занимавах с разни скапани случаи. Отиваше ми да съм детектив...
Сигурно съм чул по новините по радиото за катастрофата, докато съм се криел някъде из паркинга пред Казиното на Андай, без да ѝ обърна особено внимание и без да знам, че няколко месеца по-късно тя щеше да обсеби живота ми и да се превърне в негова единствена цел. Ама че ирония! Ако знаех... само ако знаех...
Еърбъс 5403 Истанбул–Париж се разбива в Мон Терибъл на 23 декември, посред нощ, точно в нула часа и трийсет и седем минути. Никой никога не узнава какво точно е станало там... До тази дата зимата бе по-скоро мека, но от сутринта бе започнал да вали сняг, а вечерта бурята бе направо свирепа... Мон Терибъл е нещо като стъпало между швейцарската и френската част на планината Юра. Вероятно пилотът е „пропуснал стъпалото“. Поне така разправяха навремето. Ами да, най-лесно бе да хвърлят цялата вина върху горкия пилот – целия овъглен като всички останали в самолета... Ами черната кутия, ще попитате, какво стана с нея?! От нея не научиха нищо, освен че самолетът летял доста ниско и че накрая пилотът изгубил контрол над управлението на машината... Близките на жертвите и на пилота напразно се стремяха да научат нещо повече... Обвиняваха пилота, снега, бурята, планината, фаталната съдба, прочутия закон на Мърфи за черните серии, лошия късмет... Имаше и разследване, естествено. Семействата на жертвите искаха да разберат какво се бе случило. Но на никой не му пукаше за тях. И не заключението от разследването развълнува обществеността...