Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Самолетът се разбил 37 минути след полунощ... Специалистите изчислили приблизително времето, защото нямало нито един свидетел на ужаса... освен пътниците, разбира се, но не намерили и следа от тях, нямало дори някой строшен часовник, който да показва точния час на сблъсъка... Преди Коледа еколозите се бяха борили за всяко зелено дръвче по склоновете на планината, а само за няколко секунди самолетът изкоренил повече борове и ели, отколкото цял век Коледи... А онези, които не били изтръгнати, изгорели въпреки снега. Самолетът проправил широка магистрала насред гората в протежение на стотици метри, преди най-накрая да спре бесния си бяг напълно изтощен. Няколко секунди по-късно експлодирал и после цяла нощ горял и димял.
Първите спасителни екипи открили нагорещения самолет след повече от час и съобщили за трагедията доста късно. В радиус от пет километра нямало жива душа. Жителите на долината разбрали за трагедията от жаравата. А и снегът забавил екипите. Хеликоптерите останали приковани към земята, а първите пожарникари стигнали до горящата поляна пеша, като се придвижвали с мъка по нажежената пътека. На разсъмване бурята утихнала и за няколко часа Мон Терибъл се превърнал в център на света. Струва ми се, че имаше нещо като процес или поне разследване, за да се изясни защо спасителните екипи пристигнали на мястото с такова закъснение, но и той също не заинтригува кой знае колко хора. И не процесът, както ви казах вече, развълнува обществеността...
Вероятно спасителите са си мислели: „Защо, по дяволите, да бързаме, като очевидно няма нито един оцелял...“. Като застанали пред овъгления скелет на самолета, се убедили, че са били напълно прави. Само че пожарникарите са съвестни хора, дори в един и половина след полунощ, дори в сърцето на Юра и насред бушуваща снежна буря... Въпреки очевидността, продължили да търсят, без да знаят точно какво търсят... Например, за да не бъде целият този нощен преход безсмислен, за да не бъде единствената полза от идването им фактът, че щели да се постоплят за няколко минути пред огромния огън, който погълнал всичко по склона и при контакта си със снега превърнал в пепел и изпарения телата на сто шестдесет и осемте загинали в ужас пътници.
И така, те претърсили мястото, а очите им смъдeли от пушека и преживения стрес. И най-сетне един млад пожарникар на име Тиери Мушо от бригадата в Сошо15 намерил нещо... От дистанцията на времето старанието му сигурно ви учудва, но повярвайте ми, всичко, което ви разказвам, е самата истина. По-късно прекарах много часове очи в очи с този човек, за да го накарам да увековечи няколкото секунди на паника, да се върне назад във всеки изживян от него миг тогава, описвайки абсурдни подробности. През онази нощ отначало не разбрал нищо. Сторило му се, че просто е открил труп на бебе. Но все пак това било единственото останало тяло в целия самолет, което не било изгоряло с останалите. Бебето било почти новородено, на не повече от три месеца. Било изхвърлено преди взрива през предната лява врата на еърбъса, която била само частично деформирана при удара. Всички тези факти бяха пресъздадени и доказани съвсем точно от специалистите, когато се опитваха да разберат къде точно е било бебето в самолета – то и родителите му. Успокойте се, на този въпрос ще се върна малко по-късно. Имайте малко търпение...
Младият пожарникар Мушо бил убеден, че е намерил безжизнено телце, защото бебето било прекарало повече от час в снега... И все пак, когато се навел над него, веднага си дал сметка, че лицето на детето, пръстчетата и ръчичките му били едва-едва посинели. Телцето лежало на тридесетина метра от все още горещите самолетни останки. Обгръщала го топлината на горящия самолет. Тогава младият Мушо направил всичко, на което го били учили: дишане уста в уста, после внимателен сърдечен масаж с безкрайни предпазни мерки. Никога не бил мислил, че ще му се наложи да спасява новородено, а още по-малко – при подобни обстоятелства...
Бебето все още дишало, макар и слабо. През следващите минути екипите за спешна медицинска помощ се заели с останалото. Впоследствие лекарите потвърдили, че пожарът на поляната и отделяната топлина от горящия самолет спасили бебето – момиченце със сини очи, твърде сини за крехката му възраст. По тях и по светлата му кожа заключили, че вероятно е французойче. Било изхвърлено на достатъчно разстояние, за да не изгори живо, но и за да може през целия си живот да благославя пламъците, които го спасили от измръзване. Иронията на съдбата била ужасяваща – пламъците, които изгорили пътниците, сред които били и родителите му, съхранили живота му. Ето какво казали лекарите, когато обяснявали чудото.