Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Той мислеше за машината и за предупреждението, че хрътките ще му отнемат Калан. Мислеше за всички проблеми, които бяха започнали, след като бяха видели момчето, Хенрик, на пазара в центъра сутринта след сватбата на Кара.
Напоследък проблемите сякаш бяха обвързани с пророчествата. Някои представители бяха решили, че искат да се присъединят към Ханис Арк от провинция Фаджин, защото той ползваше знаменията. Затова много от тях бяха тръгнали през нощта.
Една от първите поличби беше „Царицата взема пешка“. Ничи беше казала на Ричард, че знамението също така е и ход от една игра, наречена шах, която играеха в провинция Фаджин в Печалните територии. Хенрик, болното момче, което първо беше предупредило, че в двореца цари мрак, беше ходило до едно място в Печалните територии на провинция Фаджин, наречено Кхарга.
Ричард си спомни, че майката на момчето беше разказала, че го е водила при Бръшлянената дева сплетница в Кхарга. Спомни си как се стрелкаха очите й, когато говореше за нея. Освен това си спомни и колко нервен беше станал абат Драйър при споменаването на Бръшлянената дева.
Ничи беше предупредила Ричард колко са опасни Бръшлянените деви сплетници.
Спомни си също и че майката на момчето беше казала, че при палатката им са идвали хрътки да търсят Хенрик.
Капитанът все още чакаше Ричард да му обясни къде отива.
— Няма да се присъединя към група, за да претърсвам каруците. — Конят на Ричард тъпчеше на едно място, нетърпелив да потегли. — Предай на генерал Мейферт и на Зед, че отивам в Кхарга и нямам време да ги изчакам. Нямам нито секунда за губене, а освен това те биха ме забавили.
— Кхарга ли? — повтори един от войниците. — В Печалните територии?
Ричард кимна.
— Познаваш ли мястото?
Мъжът пристъпи напред.
— Не искате да ходите там, Господарю Рал.
— Защо?
— Аз съм от провинция Фаджин. Не искате да ходите в Кхарга. Там отиват най-отчаяните, за да се срещнат с една жена, за която твърдят, че владее тъмни сили. Но много от онези, които отиват, не се връщат. Това не е нетипично за Печалните територии. С радост се присъединих към Д’Харанската армия. Имах късмета да ме приемат при гвардейците от личната ви охрана, за да мога да служа тук. Изобщо не искам да се връщам там — никога.
Ричард се запита дали човекът просто не е суеверен. Още докато беше горски водач в Еленовата гора, така и не срещна тъмни зли сили из непроходимите гори, но пък видя доста хора, които се страхуваха от тези същества и от дън душа вярваха в тях. Но тези истории не помрачаваха скъпите му спомени за дома.
— Сега, след като войната вече свърши — попита той войника, — наистина ли не искаш да се прибереш?
— Господарю Рал, не съм запознат с дарбата, но през войната се нагледах на магия, от която се страхувам. Но онова в Печалните територии е различно. Лукавият народ там, както ги наричат, използва окултни заклинания — черна магия — и се занимава с неживите. В Печалните територии е много по-различно, отколкото магията, която съм виждал тук.
— Различно? Как така различно?
Мъжът плахо се огледа, сякаш се боеше да не го чуят сенките.
— В Печалните територии бродят мъртъвци.
Ричард сложи ръка на лъка на седлото си и смръщено погледна войника.
— Какво искаш да кажеш с това, че в Печалните територии бродят мъртъвци?
— Точно това. Печалните територии са прокълнати земи на демони, обитавани от мършоядите от подземното царство. За нищо на света не бих се върнал там.
Ричард си помисли, че такива суеверни страхове звучат още по-странно от устата на здрав, млад мъж, който се е изправил лице в лице с войната и с ужаси, които не са по силите на всеки човек.
Но после си спомни как Ничи му каза, че силите на Бръшлянената дева са различни и че той не би могъл да се защити от тях. Преди време Ничи бе не просто Господарката на смъртта, тя беше и Сестра на мрака и беше служила на каузата на Пазителя на подземното царство. Тя познаваше тези неща.
Мисълта, че Калан отива на такова място, накара сърцето му да прескочи. Ричард със сигурност не искаше Калан да отива в Печалните територии, особено при Бръшлянената дева сплетница. Но твърде много неща сочеха натам, за да е просто съвпадение.
Ричард кимна.
— Благодаря за предупреждението, войнико. Надявам се да настигна Майката Изповедник доста преди тези места.
Мъжът удари юмрук в гърдите си.
— Дано се върнете скоро, Господарю Рал. Върнете се живи и здрави с Майката Изповедник, преди да ви се наложи да стъпвате в Печалните територии.
Ричард дръпна поводите, за да задържи коня на едно място.