Кралят на казиното

Грязнов беше вече до вратата, когато телефонът продължително иззвъня. Вдигна Голованов.

— Турецки е — каза той, подавайки слушалката на Слава.

— Нещо бързо се… Да, Саня, кажи! Такаа… Ясно. Записвам. Юрий Дмитриевич Милков… Хуквам веднага!

— Това е бившият ни квартален — обади се Филя.

— Тогава идваш с мен — светкавично реши Грязнов. — Ще го познаеш ли?

— Ами сигурно. Сега трябва да е някъде над петдесетте.

— Да тръгваме!

Грязнов бе взел под наем три лади — две „седмици“ и една „деветка“, доста използвани, но вдигаха малко над сто километра, а по-голяма скорост не му трябваше.

— Сядай зад волана — изкомандва Слава. — И ще минеш по най-краткия път до аерогарата!

— Дадено — кимна Филя.

Пристигнаха навреме, тъкмо обявяваха, че се е приземил самолетът от Москва. Милков се оказа възнисък мъж с хитровати очи, но в тях прозираше някаква особена доброта и дългогодишна житейска мъдрост.

— Здрасти, здрасти — усмихна се той, когато Грязнов му се представи. — И на тебе здрасти, атамане донски! — обърна се той към Филя. — Не си ли му разказвал?

— Той излишни приказки не говори — насмешливо отбеляза Грязнов.

— Ще рече, че си станал човек, щом другаруваш със самия Грязнов. А ти какво се изчерви такъв, Вячеслав Иванович? Значи си голям детектив, щом те хвали Кроткия.

Докато вървяха към колата, той подхвърляше закачки и шеги, но когато се настани на задната седалка, изведнъж стана сериозен.

— Ето ти, Грязнов, една бележчица от Кроткия. В нея той ти пише що за човек съм аз и може ли да се вярва на онова, което казвам. А аз казвам следното: че началникът на криминалната милиция Зарецки е затънал до уши в мръсотия. И няма връщане назад, не може вече да излезе от нея. Ако искаш ми вярвай, ако щеш — недей.

— Абе и моите момчета нещо не го харесаха — каза Слава, докато четеше бележката. — Вярвам ви, Юрий Дмитриевич.

— Повечето дела са за големи присъди, а те или са укрити, или са така забатачени, че не можеш да им хванеш края. Провери, ако искаш, и ако имаш нужните правомощия.

— Нямам време за проверки.

— Дори нещо повече ще кажа, Грязнов. Ако, не дай си Боже, се случи някаква патаклама наоколо, той ще прати момчетата си на сигурна смърт. Праща ги и окото му не мигва. Затова ти казвам, че няма връщане за него.

— Чух, че тук са убили някаква съдийка, младо момиче — намеси се в разговора Филя.

— Да, Настенка. Застреляха я, тия гадове. И Зарецки има пръст в тая работа. А дори ги бяхме арестували! Обаче сега те най-спокойно си се разхождат наоколо, мръсниците му с мръсници!

— Дали ще се намери при тебе някое тихо и закътано местенце, Юрий Дмитриевич? — попита Грязнов, след като помисли известно време.

— Ще се намери — пак така след известно мълчание отговори Милков.