Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
— Разбираш — каза Милков, като приседна до масата и си наля водка. — И то доста добре разбираш. Защото аз те вкарах в капана, полковник.
— Не беше трудно да се досетя. Но ще отговаряш за това.
При тези думи очите на Голованов яростно светнаха, но Милков успокояващо сложи ръка на рамото му.
— От колко време си във воронежката милиция, Зарецки? От четири-пет години, нали? А аз, уважаеми, ще навърша вече четиридесет години служба, и то само тук, в града. Та на всичките там „резци“ и „пръсти“ им знам и кътните зъбки. Да не говорим за горилите, тия скорозрели мутанти. Пък и смятай, че всеки втори от твоите служители е мой ученик. И на всекиго от тях познавам майката и бащата, сестрите и братята, бабите и дядовците. Ти имаш доста свои хора, но моите нямат чет!
— Мисля, че винаги съм те ценил, капитане.
— Вярно е. Не ме уволни. А не ме уволни, защото моите момчета бяха солидарни с мен и ти попречиха! Така че даде отбой… Никога няма да ти простя, Сергей Иванич, за Ваня Крюков, Валя Кононов, Миша Прахов и за онова момиче, съдийката Настенка.
— Това вече надминава всички граници! — тропна с юмрук по масата Зарецки. — Вие изобщо мислите ли, като говорите, Юрий Дмитриевич?! Грязнов! Какво значи този произвол?! Това е подсъдно!
— Времето ще покаже — отговори равнодушно Слава.
— Е добре, сега вече мръкна, ще изчакаме да мине нощта, но утре… Утре, Грязнов, целият град ще бъде вдигнат на крак! И ще ме намерят!
— Гушнал босилека — ухили се Голованов.
Зарецки го погледна и посегна към бутилката, но Грязнов я отмести настрана.
— Повече няма да пиеш, Сергей. Почивай си.
— Няма да те намерят, полковник — обади се Милков. — Момчетата от криминалната няма да те търсят при мен или ако дойдат, то ще бъде за съвет, а твоите престъпни дружки и техните горили ме уважават. Дори много ме уважават. Така че наистина май е по-добре да си легнеш и да си почиваш. А тоалетната е в нишата, зад тая стена. Ядене имаш предостатъчно, но водката, извинявай, наредено ми е да я прибера.
Когато остана сам, Зарецки се разходи из помещението, побутна заключената врата към къщата, дръпна шарената завеска, видя желязната врата, залостена отвън, приседна на дивана и закри лицето си с ръце. Не, няма да се предаде, поне засега, ще почака известно време. Той е уведомен за плана по конфискацията на наркотиците, поне дотолкова, доколкото му позволява длъжността. Знае адресите, от които се вземат на дребно, знае имената на търговците, на пласьорите, не на всички, разбира се, но неговите служители имат външните им описания и дори техни снимки. А в случай че феесбейците направят внезапна проверка на някой от тези адреси, няма да открият нищо или дори да открият, ще бъде съвсем нищожно количество, и то у хора, които вече са били засичани. Льонка Пръста, когото отрано предупреди за конфискацията, взе нужните мерки и основната част от наркотиците бе преместена на по-сигурно място, макар че старото помещение, където се държаха целофанените пакетчета с „хера“, все така старателно се охранява както преди. Дойдат ли оперативниците или още някой, пазачите ще ги поканят вътре дори на драго сърце: сиреч заповядайте, мили гости, можем да му ударим по една чашка и да си замезим с два-три от портокалите, с които е пълен складът… Той не знае новото място, където откараха хероина, но все пак се досеща къде може да се намира. Ако го притиснат много силно, ще им каже предположенията си и това ще бъде плюс при решаването на по-нататъшната му съдба. Но това ще направи само в краен случай, когато вече не вижда друг изход. Неочаквано полковникът се сети за майор Голованов и се обезсърчи при мисълта за него, но не се остави да го завладее отчаянието и започна да яде.
Младият следовател от групата на Турецки Николай Афанасиевич Чижов никога досега не беше влизал в казино и ето защо с нескрито любопитство обикаляше от маса на маса, като се мъчеше да запомни лицата на играчите. Навсякъде се играеше на едри суми! На рулетката непрекъснато печелеше един мъж, който залагаше винаги на червено и всеки път — вабанк. Наоколо му започнаха да се събират любопитни зяпачи. Той отново заложи на червено и отново спечели. На масата пред него бяха наредени на купчини пачки долари.
— И колко е спечелил? — обърна се Чижов към съседа си.
— Не по-малко от милион и половина. Трябва вече да става. Много се увлече.
И сякаш го прокоби. Мъжът пак заложи на червено, но се случи черно.
— Какво ти казвах аз? — усмихна се съседът на Чижов.