Кралят на казиното

— Изглежда, отдавна не си се виждал с госпожа Стрелникова…

Павлов разбра, че Монголеца знае за ареста на генерала и може би за още много неща, за които той самият дори няма представа.

— С госпожа Стрелникова сега се среща друг човек…

— Това отдавна е обществена тайна — прекъсна го Монголеца.

— Пак добре, че и теб не е забравила — намекна полковникът.

— Да, не ме забравя тя — потвърди Ваня. — Говорихме с нея почти веднага след посещението на Турецки.

— Турецки се е срещал с вицепремиерката?

— Че няма с мен да се среща я! — презрително се ухили Монголеца.

— Ти познаваш ли го?

— Не, и не искам да го познавам.

— Виждаш ли онзи господин, който седи на бара с гръб към нас? — попита полковникът и му посочи с очи Чижов.

— Е, виждам го.

— Той е следовател от неговата група. Казва се Николай Чижов.

— И кво търси в казиното? — насмешливо се поинтересува Ваня, като гледаше Павлов право в очите. — Пей, полковник, пей, да не се разпеем ние.

— Дигнали са ми мерника — призна Павлов и тутакси изпита облекчение, след като се реши да каже най-главното.

— Изобщо не ме учудваш.

— Но и ти си на мерника, Ваня. Очакват те големи неприятности. Не мога да ти кажа точно кога, но ще трябва да се простиш с всички доходни заведения.

— Ти знаеш всичко — твърдо заяви Монголеца.

Разбира се, Павлов наистина знаеше точния час на операцията, но реши да не признава това на Монголеца и ето защо колкото се може по-искрено каза:

— Не знам.

— Е добре — не продължи да настоява Монголеца. — Казвай сега какво искаш от мене?

— Помогни ми да изчезна. Плащам пет милиона.

— Ще ти помогна — след кратко мълчание отговори Ваня и обърна глава, при което тутакси дотича един от бодигардовете му. — Извикай го — кимна Монголеца към Гаргата.

Внезапно Павлов се разтревожи. Явно бе допуснал грешка, като посочи Чижов на Монголеца, което със сигурност е събудило подозренията му, това едно, а второ, Ваня прекалено бързо му „повярва“, че не знае кога точно ще се проведе операцията, а и най-важното — нито веднъж не го попита защо и той е на мерника и трябва да чака неприятности. Сякаш предварително знаеше за всичките му хитрувания. „А и как да не знае?! — мярна се в главата на Павлов. — Лариса?!“

— Ваня — решително каза той, — трябва незабавно да изчезваме. Останаха само още шест минути.

И отново Монголеца не му обърна внимание, а вдигна ръка към Гаргата, който бе застанал до стола му.

— Петро, ще изведеш Анатолий Сергеевич оттука. Знаеш пътя — ставайки от масата заповяда Монголеца и погледна часовника си. — Шест минути казваш, а? Вече останаха пет. Ще успеем.

Той се отправи към вратата и тутакси бе ограден в плътен обръч от телохранителите си, изникнали сякаш изпод земята.