Кралят на казиното
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #18
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:
— Да му мацнем по едно за последно? — оглеждайки се настрани, предложи Гаргата.
В същото време от масата си стана Кроткия, старателно обърса устни с книжна салфетка и без да откъсва очи от Гаргата, тръгна към тяхната маса.
Всичко, до най-малката подробност бе обмислил Ваня Монголеца, който седеше вече в колата си, но едно нещо не бе взел под внимание: специалната подготовка на полковника.
— Да му мацнем бе — лесно се съгласи Павлов, като вдигна чаша.
Гаргата рязко измъкна дясната си ръка, която до този миг бе държал в джоба на сакото си, и това беше последното движение в живота му: с професионален отскок Павлов се озова на пода и заби един куршум от валтера си точно между очите на престъпника. В следващия миг Кроткия се метна върху полковника и болезнено му изви ръката, в която държеше пистолета.
— Недейте така де, Алексей Петрович — намръщи се Павлов и като погледна окървавеното лице на убития, допълни с насмешка: — По-добре наистина да му мацнем по едно за Бог да прости на Гаргата.
— Всички да останат по местата си! — проехтя плътният баритон на капитана от държавна сигурност Захарчук, служител от отдела на Павлов.
Чижов отиде при капитана, здрависа се с него и със знак посочи на оперативниците да приберат тялото на убития, след което отиде и седна на масата при Павлов и Кротов.
— Финита ла комедия — проговори полковникът и на един дъх изпи високия бокал с водка.
А от колата си Монголеца чу изстрела и заповяда на шофьора:
— Пълна газ!
Служителите от ФСБ и оперативниците от Московската криминална милиция изпратиха колата му с разочаровани погледи — пропускаха чудесна възможност да задържат прочутия мафиот, но бяха дисциплинирани, нямаха заповед за арест, пък и до започването на операцията оставаха само три минути. Всъщност гърмежът в ресторанта разсея и последните им съжаления и вадейки оръжието си, те хукнаха към определените места, които всеки един от тях трябваше да заеме по време на операцията. За броени секунди бяха блокирани всички изходи и коридори, скритите помещения, където се продаваше хероин, както и стаичката на портиера, откъдето преди време бе излязъл Робърт Уест с цяло куфарче гранати, а хората на Монголеца вече се превиваха от болка в яките ръце на оперативните работници.
Трябва да добавим, че прозвучалият в ресторанта пистолетен изстрел донякъде помогна на Захарчук да се ориентира в ситуацията, тъй като дотогава Антон Маевски го заглавикваше с безсмислени преговори. Дори когато капитанът открито заяви, че не е доволен от предишния договор и се налага да бъдат променени условията му, очаквайки, че юрисконсултът на Монголеца направо ще го напсува, последвалият отговор го изненада.
— Съгласен съм — смирено каза Антон.
— Но ти не знаеш какви условия предлагам! — още повече се учуди Захарчук.
— Няма значение.
— Процентът става тройно по-висок.
— Това си е чист грабеж, но съм съгласен.
— Тройно по-висок! — повтори изуменият оперативен служител.
— Е, срещу ръжен не се рита!
— Така — размишлявайки проговори Захарчук. — Значи така…
И в този миг проехтя гърмежът.
— Хванете го! — викна капитанът на хората си, посочвайки Антон и бързо напусна кабинета на собственика.
Беше конфискувано голямо количество хероин, наркопласьорите бяха арестувани, а заедно с тях и клиентите им, почти всички синове и дъщери на бързо забогатели родители и видни дейци. Бяха задържани и богати проститутки, известна певица и един голям престъпник, отдавна и безуспешно издирван от милицията. Неприятен инцидент предизвика портиерът. За да защити стоката си, той бе изтеглил халката на една граната, но я стискаше в юмрука си — нямаше сили да разтвори пръсти и да освободи смъртоносния заряд, беше му домилял животът. Оперативниците разчистиха коридор към вратата на избата, един от тях внимателно обхвана юмрука на портиера, стискайки го здраво като в клещи, заведе мъжа до стълбището на избата и тихо му заповяда: „Хвърляй!“ Проехтя глуха експлозия. Оперативникът обърса студената пот от челото си, след което изгледа портиера и би трябвало да се предположи, че си е изкарал яда на него, защото после до камионетката портиерът не можа да стигне без чужда помощ.
Когато всичко приключи и казиното опустя, Захарчук се върна в кабинета на собственика и най-спокойно, сякаш си е у дома, отвори барчето, извади бутилка скъп коняк, сипа си в една чаша, за да отпразнува победата си, но в следващия миг съгледа на вратата двама млади мъже.