![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
А може би нямаше да чакат толкова дълго: Папа смяташе, че скоро ще получи биогръгове и в изкуствено отгледаната дървесина.
— Няма значение — отвърна разсеяно Флория. — Гонле и така печели баса… А може би баща ти го спечели от нейно име. Представи си само — истинско дърво в големи количества, а не само някакви криви бонзаи в прозрачни сфери или храсти в парка на лагера. — Тя погледна към усмихнатото лице на Киви. — Обзалагам се, че Гонле не го е направила само като отплата за минали сделки.
— Е, вярно, надявахме се този дар да те размекне.
Двете седнаха и Флория поднесе обещания чай. Този път беше приготвен от културите, които Гонле отглеждаше, но доскоро и него извличаха от суровините, струпани около дестилационната. После внимателно прегледаха списъка, изготвен от Бени и Гонле. Това не бяха само техни лични поръчки, а разменна търговия, която двамата въртяха в пивницата на Бени. Сред изброеното се срещаха и материали, използвани само от Новородените. Имаше дори неща, които Томас лесно би могъл да поръча, а Ритцер дори не би се поколебал да изпълни желанието му.
Отговорът на Флория приличаше на технически каталог и съдържаше всичко онова, без което не би могла да изпълни поръчките. Тя умееше да се сдобива с облаги от всяка сделка, но никой не й оспорваше това право. Поръчките, с които я отрупваха, не бяха никак прости за изпълнение. Веднъж преди началото на експедицията, когато Киви едва беше навършила седем години, Папа я отведе в една дестилационна на Триланд. „Ето това храни бактериите, Киви — по същия начин, по който бактериите подхранват парковете. Всеки следващ слой е още по-чудотворен от този под него, но дори най-простият дестилационен процес се равнява на изкуство.“ Али харесваше позицията си в службата — намираше се на върха на пирамида, съставена от много други служители; това обаче не му пречеше да уважава техния труд. Флория Перез беше талантлив химик, а лепкавата маса, която произвеждаше — вълшебна консистенция.
Четири хиляди секунди по-късно те вече се бяха споразумели за допълнителните доходи и услугите, които ще им направи Флория по време на това дежурство. След това поседяха още малко, отпивайки чай от напълнените втори път чаши, и обсъждаха какво още би могло да се свърши като приключат с най-неотложните задачи. Киви разказа за предложения от Тринли вариант с локализаторите.
— Това е наистина добра новина, стига старият дърдорко да не лъже. Така и ти ще имаш време за почивка — Флория погледна Киви и тя прочете в очите й някаква тъга: — „До неотдавна беше още малко момиченце, а сега си дори по-голяма от мен. Не бива да пропиляваш живота си така, дете. Не си струва заради единствената цел да закрепиш стабилно две скали.“
— Това… Е, не е чак толкова зле. Така или иначе работата трябва да се свърши, независимо дали имаме добро медицинско оборудване или не. — „Освен това Томас е постоянно буден и се нуждае от подкрепата ми.“ — Да си на крак през цялото време си има и своите предимства. Взимам участие почти във всяко ново начинание, наясно съм кога трябва да се сключи някоя сделка, къде могат да се открият и изтъргуват нови стоки. Така по-бързо ще натрупам опит като търговец.
— Хм — Флория се огледа наоколо, после отново се втренчи в нея. — Това не е търговия, а някаква глупава игра! — След тези думи обаче гласът й пак омекна. — Съжалявам, Киви. Наистина, откъде би могла да си наясно… Само че аз знам какво е истинска търговия. Била съм и на Кейле, била съм и на Канбера. Това тук — тя направи широк жест, сякаш искаше да обхване целия L1 — е само преструвка. Знаеш ли защо винаги искам да работя на дестилационната? Превърнала съм контролната кабина в нещо като дом, където пък аз на свой ред мога да си представям най-различни неща. Например, че съм някъде надалеч и сама. Така не се налага да живея в лагера заедно с Новородените, които само се преструват, че са почтени човешки същества.
— Но много от тях са наистина такива, Флория!
Перез разтърси глава и повиши глас.
— Може и така да е, но тогава това е най-страшното от всичко наоколо. Например Новородени като Рита Лиао и Джау Ксин. Обикновени хора, нали така? А ден след ден използват други човешки същества сякаш са животни, сякаш са… Като части от някаква машина. Нещо по-лошо дори — това е начин да си изкарват прехраната. Нима Лиао не е „главен програмист“, а Ксин — „главен пилот“? Те черпят с пълни шепи от най-страшното зло във вселената, а после идват с нас в пивницата на Бени и ние ги приемаме безропотно! — Гласът й се извиси до писък, после внезапно секна. Тя стисна очи и във въздуха около лицето й бавно се разлетяха сълзи.