Александрийската връзка [bg]

— Откъде бих могъл да знам? — попита той с недоумяващо изражение.

— Значи хеликоптерът и стрелецът случайно се оказаха наблизо? — намеси се Касиопея.

Президентът направи жест с ръка.

— Хайде да се поразходим.

Тръгнаха по една широка пътека. Трима агенти на тайните служби ги следваха на десетина метра разстояние.

— Разкажете ми какво се случи — каза Даниълс.

Стефани опита да се успокои и си припомни сутринта:

— Дейли смяташе, че някой планира да ви убие. — Стори й се странно да говори за него в минало време.

— Прав е.

Те спряха.

— Вече ми идва твърде много — каза тя. — Не работя за вас, но вие ме принуждавате да действам абсолютно на сляпо. Как очаквате да постигна нещо?

— Сигурен съм, че би искала отново да се върнеш на работа, нали?

Тя не отговори веднага, но се ядоса на себе си, че с мълчанието издава желанието си. Беше създала и започнала проект „Магелан“ и го беше оглавявала през цялото му съществуване. А това, което се случваше, по принцип не я засягаше, но в момента я използваха всякакви хора, които нито харесваше, нито уважаваше. Затова отговори напълно откровено:

— Не и ако за целта трябва да ви целувам задника. Или пък да излагам Касиопея на нови опасности.

Даниълс очевидно не се смути.

— Ела с мен.

Тръгнаха мълчаливо през горичката към някакво бунгало. Когато влязоха вътре, президентът взе едно портативен CD плейър.

— Чуй това.

— Брент, не мога да ти обясня подробностите, но искам да ти кажа, че снощи дочух един разговор между вашия вицепрезидент и Алфред Херман. Орденът, или по-скоро Херман, планира да убие президента ви.

— Научи ли някакви подробности? — попита Грийн.

— Даниълс се кани да предприеме тайно посещение до Афганистан следващата седмица. Херман се е свързал с хора на Бин Ладен и лично е доставил ракетите за обстрелване на самолета.

— Това са сериозни обвинения, Хенрик.

— Каквито нямам навик да отправям. Чух всичко със собствените си уши, в присъствието на момчето на Котън Малоун. Можеш ли да уведомиш президента? Просто отмени пътуването и така ще решиш поне неотложния проблем.

— Разбира се. Какво става там, Хенрик?

— Много повече, отколкото мога да ти обясня. Ще държим връзка.

— Записът е отпреди час — обясни Даниълс. — Досега обаче моят лоялен министър на правосъдието не се е обаждал. Можеше поне да опита. Не е толкова трудно да ме открие.

— Кой уби Дейли? — въпросът не й даваше мира.