Александрийската връзка [bg]

Малоун и Пам стояха на прага на правоъгълна зала, широка петнайсетина метра и приблизително толкова дълга. Слабо осветените от сребърни свещници гранитни стени бяха гладки като огледало, подът беше покрит с красива мозайка, а таванът — украсен с причудливи плетеници в червено и кафяво.

В отсрещния край на стаята имаше шест реда сиво-черни мраморни колони, свързани със светложълти ленти. Между колоните имаше седем врати, всяка като тъмна паст. Над тях с римски букви беше изписано — VSOVODA. Над буквите имаше стих от Откровение, написан на латински.

Той го преведе на глас.

— Не плачи; ето лъвът, който е от Иудиното коляно, коренът Давидов, победи и може да разгърне книгата и да снеме седемте й печата.

Дочуха стъпки, но беше невъзможно да преценят иззад коя врата идват.

— Макколъм е някъде там — прошепна Пам. — Но къде точно?

Малоун се приближи към една от вратите и влезе през нея. Вътре един тунел прорязваше скалата, а на всеки пет-шест метра бяха поставени стенни свещници. Той погледна към съседния отвор, който също водеше към планината, но през друг тунел.

— Интересно. Ето още едно изпитание. Имаме седем възможности. — Той свали раницата от гърба си. — Къде отидоха времената, когато човек просто си купуваше членска карта за библиотеката?

— Сигурно на същото място, където остана времето, когато хората слизаха от самолета, едва след като той кацне.

— Всъщност ти се справи доста добре със скока — ухили се той.

— Не ми го напомняй.

Той огледа седемте врати.

— Знаеше, че Макколъм ще действа, нали? Затова го остави да тръгне с Пазителя.

— Сигурен съм, че не е тук заради интелектуалните знания. Не е търсач на съкровища. Този мъж е истински професионалист.

— И адвокатът, с когото излизах, не беше само адвокат.

— Израелците те изиграха. Не се чувствай излъгана. Те изиграха и мен.

— Мислиш ли, че всичко е нагласено?

Той поклати глава.

— По-скоро ни манипулират. Прекалено лесно спасихме Гари. Може би е било предвидено да убия онези похитители. В такъв случай, когато тръгнах след Джордж, спокойно са могли да ме проследят. Ти, разбира се, беше с мен, а израелците бяха зад нас. Искали са да те взема със себе си, затова ме постреснаха на летището и в хотела. Всичко се връзва. Израелците убиват Джордж и си свършват работата. Похитителят на Гари се свързва с нас, за да открием това тук. Което пък означава, че похитителите имат съвсем различни намерения от израелците.

— Мислиш ли, че Макколъм е отвлякъл Гари?

— Ако не е лично той, то значи е човекът, за когото работи.

— И какво ще правим?

Той извади резервните пълнители от раницата и ги напъха в джоба на панталона си.

— Ще го последваме.

— През коя врата?

— Ти самата откри отговора на този въпрос в Лисабон, когато каза, че Томас Бейнбридж е оставил указания. В самолета прочетох романа му. Там обаче не пише нищо, което и най-малко да наподобява преживяното от нас. Неговата изгубена библиотека се намира в Южен Египет. Няма Път на героя, текст с указания и сложни предизвикателства. Нищо. Виж, онази беседка в градината му е друга работа. Доста размишлявах върху последната част на текста, който Макколъм ни даде. Няма логика просто да влезем вътре, щом се озовем тук.