Александрийската връзка [bg]

Тя караше под максимално разрешената скорост, като бавно се измъкваше от града обратно към магистралата. Спря на едно кръстовище и зави на юг.

— А сега накъде? — попита Касиопея.

— Трябва да намерим Грийн.

След около десетина километра зад тях се появи кола, която бързо приближаваше. Стефани я забеляза в огледалото за обратно виждане и реши, че ще ги задмине. Магистралата беше почти празна. Сивият форд купе обаче намали и почти се залепи в задната им броня. Тя забеляза два силуета на предните седалки.

— Имаме си компания.

Движеха се с около деветдесет километра в час по виещия се из гористата местност път. Тук-там се мяркаха ферми, но движението като цяло беше слабо.

От прозореца на човека до шофьора се показа пистолет. Чу се изпукване и куршумът се удари в задния им прозорец, без да разбие стъклото.

— Господ да благослови тайните служби — каза Стефани. — Бронирано стъкло.

— Но гумите не са.

Касиопея беше права. Стефани увеличи скоростта, но фордът зад нея ги следваше. Тя рязко изви волана наляво и се вряза в насрещната лента, като изведнъж намали, принуждавайки форда да ги задмине. В момента, в който колата мина покрай тях, мъжът стреля странично по колата им, но куршумите рикошираха.

— Цялата кола е бронирана — каза Касиопея.

— Вече заобичах танковете. Имаш ли представа кои са тези?

— Стрелецът е онзи от парка. Бих казала, че саудитците са ни открили.

— Сигурно са следели Дейли, когато се появихме.

— Какъв късмет.

Тя върна колата в тяхната лента, заставайки зад форда. Касиопея свали прозореца си и с два изстрела разби задното стъкло на колата пред тях. Водачът на форда се опита да приложи маневрата със смяна на платната, но трябваше да се върне в южната лента, за да избегне летящия насреща му камион. Касиопея се възползва от момента и стреля пак.

Пътникът във форда се прицели, но Касиопея го изпревари с още един изстрел.

— Проблемите не свършват — каза Стефани. — Зад нас има още една кола.

Другата кола се залепи за задната им броня. В нея също имаше двама мъже. Стефани непрекъснато увеличаваше скоростта, защото, ако спреше, щеше да се изложи на милосърдието на четирима въоръжени непознати.

Касиопея прецени ситуацията и взе решение.

— Ще спукам гумите на колата пред нас. После ще мислим за другата.

Отвън се дочу пукот, след това трясък.

Стефани почувства как задницата на форда им поднесе и незабавно осъзна какво беше станало. Тяхната гума беше простреляна. Тя натисна спирачката и овладя колата. Чу се втори пукот и лявата им гума подскочи. Стефани знаеше, че обикновените патрони не могат да пръснат гумите, но въздухът им издишаше и само след няколко минути щяха да карат по джанти. Тя се опита да шофира в права линия, което би трябвало да им спечели още малко време.