Александрийската връзка [bg]

— Освен ако не се намираш в този лабиринт.

Продължиха напред през низ от проходи, подвеждащи коридори и тунели без изход. Колко ли време и усилия са били нужни за построяването им, запита се Малоун. Пазителите бяха работили по задачата повече от две хилядолетия — достатъчно време за нововъведения.

Преминаха през още седем кръстовища и той със задоволство забеляза, че над всяка врата беше изписана буква от беседката. На всяко кръстовище имаше различни йероглифи, орнаменти във формата на свитъци, гравюри с букви и клиновидни символи.

След като минаха седмата зала и навлязоха в още един тунел, той беше сигурен, че са в последния проход. Направиха завой и забелязаха, че светлината от изхода пред тях е много по-ярка, отколкото в останалите зали. Малоун предположи, че Макколъм може да ги причаква там, и накара Пам да застане зад него. В края на тунела той се скри в сенките и погледна вътре.

Помещението бе голямо, над сто и петдесет квадратни метра, с полилеи, спускащи се от тавана. Високите стени бяха покрити с карти, изработени от мозайки. Египет. Палестина, Йерусалим, Месопотамия. Средиземно море. Детайлите бяха минимални, крайбрежните ивици се губеха в неизвестното, а текстовете бяха на гръцки, арабски и иврит. На отсрещната стена имаше още седем врати. Вратата с буквата M вероятно водеше към самата библиотека.

Влязоха в залата.

— Добре дошли, мистър Малоун — изрече мъжки глас.

Два силуета се отделиха от тъмните сенки до вратите. Единият беше на Пазителя, когото Макколъм беше заплашил с пистолет, но вече без сламената шапка. Другият беше на Адам от апартамента на Хаддад и манастира в Лисабон.

Малоун се прицели.

Пазителят и Адам не помръднаха. Просто го гледаха загрижено.

— Не съм ви враг — каза Адам.

— Как ни открихте? — попита Пам.

— Не съм. Вие ме открихте.

Малоун си спомни как човекът срещу него беше убил Джордж Хаддад. Забеляза, че беше облечен като по-младия Пазител — торбести панталони, стегната с въжен колан роба и сандали.

И двамата не бяха въоръжени.

— Пазител ли сте? — попита Малоун.

— Аз съм само един верен слуга.

— Защо убихте Джордж Хаддад?

— Не съм.

Някакво движение зад двамата мъже привлече вниманието на Малоун. През вратата мина още една сянка.

Ева от апартамента на Хаддад. Жива и здрава.

— Мистър Малоун — каза тя, — аз съм помощник-библиотекарят. Дължим ви извинение, но трябва да побързаме.

Той запази самообладание.

— Бяхме в Лондон, за да ви заблудим. Беше много важно да продължите и Библиотекарят смяташе, че този театър е най-добрият начин да постигнем целта.

— Библиотекарят?

Тя кимна.