Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Александрийската връзка [bg]
Александрийската връзка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Александрийската връзка [bg]

Электронная книга - «Александрийската връзка [bg]». Краткое содержание книги:

От автора на сензационните бестселъри „Третата тайна“ и „Наследството на тамплиерите“ Тайна, пазена хилядолетия, преначертава картата на света. Древен документ хвърля нова светлина върху причините за конфликта в Близкия изток. Сензационно разкритие разклаща основите на трите големи религии. Когато единайсетгодишният син на Котън Малоун е отвлечен, а книжарницата му в Копенхаген е взривена, бившият таен агент разбира, че похитителите няма да се спрат пред нищо. Те искат — ни повече, ни по-малко — Александрийската библиотека. Разбрали са, че мистериозни Пазители са спасили голяма част от безценните ръкописи. В един от тях се крие ключът към установяването на световно господство. Убийците са изпратени от международен картел от супербогати индустриалци и банкери, решени да променят хода на историята. А Котън Малоун притежава информацията, която ще гарантира успеха им. Само той може да ги отведе до Александрийската връзка. Преследван от безмилостен наемник, Малоун кръстосва земното кълбо в търсене на безброй отговори. Пътят му го отвежда в Англия, Португалия и САЩ, където замесени се оказват хора от най-висшите ешелони на властта. Изумителният финал — дълбоко в Синайската пустиня — ще промени завинаги конфигурацията на силите в света. Стив Бери е авторът на бестселърите от класацията на Ню Йорк Таймс „Наследството на тамплиерите“, „Третата тайна“, „Предсказанието «Романов»“ и „Кехлибарената зала“. Книгите му са преведени на 35 езика и се продават в 34 страни. Адвокат, пътувал из цяла Европа, Мексико, Карибите и Русия, понастоящем той живее на крайбрежието в щата Джорджия. В момента Стив Бери работи върху следващия си роман. Посетете неговия уеб сайт: www.steveberry.org.
1 ... 144 145 146 147 148 149 150 151 152 ... 174
Перейти на страницу:

— И как ще обясниш отсъствието ми пред членовете?

— Извикали са те от Дания. Неотложен бизнес. — Той се огледа. — Къде е синът на Малоун?

Торвалдсен сви рамене:

— Намерил си е някакво занимание из имението. Казах му да не се замесва в неприятности.

— Ти самият трябваше да последваш този съвет. Знам за връзките ти с Израел и предполагам, че вече си ги информирал относно плановете ни. Но те със сигурност са ти казали, че знаят, че и ние като тях търсим Александрийската библиотека. Опитаха се да ни спрат, но досега безуспешно. А вече е твърде късно.

— Имаш голямо доверие в твоя човек. Може и да те разочарова.

Херман не можеше да изрази гласно собствената си несигурност, затова самоуверено заяви:

— Никога.

Малоун се изправи и извади пистолета от раницата си.

— Чудех се докога ще си седиш така — каза Пам.

— Докато се убедя, че нашето приятелче няма да се върне.

Той метна раницата през рамо и отвори външната врата.

Не се чуваха гласове. Нямаше чаткане на копита. Не се долавяше мелодията на флейта. Дворът беше пуст и някак призрачен.

Чу се камбанен звън. Беше три часът следобед.

Той поведе Пам покрай няколко различни сгради, всяка с вид и цвят на мъртви листа. Измазана с хоросан кула, увенчана с изпъкнал покрив, се извисяваше тържествено в дъното. Неравният калдъръм говореше за годините й. Единственият признак на живот идваше от дрехите — бельо, чорапи, панталони — които се сушаха на един балкон.

Зад ъгъла на около трийсетина метра от тях, той забеляза Макколъм и младежът със сламената шапка да прекосяват площадче с фонтан. Очевидно манастирът имаше достъп до някакъв кладенец, тъй като водата беше в изобилие. Както и електроенергията, като се имаха предвид многото слънчеви батерии и сателитни антени.

Макколъм беше насочил пистолет към главата на младежа.

— Хубавото е, че сме били прави за нашия приятел — прошепна той.

— Май иска да погледне в библиотеката пръв.

— Е, това вече е грубо. Тръгваме ли?

Пистолетът на Сейбър бе опрян в тила на Пазителя. Минаха покрай няколко сгради и се насочиха навътре в комплекса до място, където сътвореното от човека се сливаше с природата. До скалата се гушеше скромна църква, варосана в светложълто. Вътрешността бе естествено осветена и богато украсена с икони, триптихи и фрески. Сребърни и златни полилеи висяха над красивата мозайка на пода. Този разкош рязко контрастираше със скромната обстановка отвън.

— Това не е библиотека — извика той.

До олтара се появи друг мъж. Той също беше с маслинена кожа, но беше нисък, с пепелявобяла коса. И беше по-възрастен. На около седемдесет.

— Добре дошли — каза човекът. — Аз съм Библиотекарят.

— Вие ли отговаряте за библиотеката?

— На мен се пада тази чест.

— Искам да я видя.

— За да го направите, ще трябва да пуснете човека, когото държите.

Сейбър блъсна Пазителя.

— Добре. — Той насочи пистолета си към Библиотекаря. — Тогава вие ме заведете там.

— Разбира се.

Малоун и Пам влязоха в църквата. По двата реда монолитни гранитни колони, боядисани в бяло, с позлатени капители, имаше изображения на пророците от Стария завет и апостолите на Новия завет. На дясната стена имаше фреска на Мойсей, който приемаше Божиите заповеди пред горящия къпинов храст. Мощехранителници, подноси за хостия, чаши за причастия и кръстове бяха наредени в шкафове със стъклени витрини.

Нямаше и следа от Макколъм и младежа със сламената шапка. В ниша от дясната страна на Малоун бяха поставени две бронзови клетки. В едната имаше стотици пясъчни на цвят черепи, струпани един върху друг в призрачна купчина. В другата имаше стряскаща купчина кости.

— Дали не са на Пазители? — попита Пам.

— Сигурно.

Нещо в огрения от слънцето неф привлече вниманието му. Вътре нямаше пейки. Зачуди се дали църквата не е православна. Не можеше да разбере по украсата, която представляваше еклектична смесица от множество религии.

Той прекоси покрития с мозайка под до нишата в отсрещната стена.

Върху каменна пейка, под прозореца с цветно стъкло, беше поставен скелет, облечен в извезана пурпурна роба с качулка. Беше седнал, с леко наведена встрани глава. Сякаш се учудваше на нещо. Пръстите му, по които бяха останали следи от изсъхнала плът и нокти, стискаха молитвена броеница и жезъл. В гранита под него бяха издълбани три думи:

1 ... 144 145 146 147 148 149 150 151 152 ... 174
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)