Александрийската връзка [bg]

— Изстрелът срещу вас беше случаен. Не очаквахме, че ще излезете навън.

— Така ставаме двама — каза Малоун. — Но имаше и още нещо. — Той погледна Ева. — Джордж те застреля. Аз взех пистолета му, който бе зареден с истински патрони.

— Да, и слава богу, че той е добър стрелец. Все още ме боли. Но жилетката свърши работа.

— После отидохме в Лисабон — продължи Адам — със същата мисия, както и да заблудим израелците. Вие тримата трябваше да дойдете тук сами. Останалите в абатството бяха част от екипа наемни убийци на Мосад. Вие обаче ги отстранихте.

Малоун погледна Пам.

— Изглежда, не само ти си изиграна.

— Човекът, който дойде тук с вас, се нарича Доминик Сейбър — каза Ева, — въпреки че рожденото му име е Джеймс Макколъм. Той работи за организация, наречена Орденът на Златното руно. Тук е, за да превземе библиотеката.

— А аз ви го доведох — каза Малоун.

— Не — отвърна Адам. — Ние ти позволихме да го доведеш.

— Къде е Библиотекарят? — попита Пам.

Адам посочи вратата.

— Там, вътре. Заедно със Сейбър. Американецът беше насочил пистолет в главата му.

— Котън — каза Пам, — съзнаваш ли какво казват те? След като Ева не е убита, то…

— Библиотекарят е Джордж Хаддад.

Ева кимна, а очите й се наляха със сълзи.

— Той ще умре.

— Заведе Сейбър вътре — каза младият Пазител — с пълното съзнание, че няма да се върне.

— Откъде може да знае? — попита Малоун.

— Орденът или самият Сейбър искат да притежават мястото. Кой точно, остава да разберем. Независимо от това всички ние ще бъдем убити, а тъй като сме твърде малко, няма да бъде трудно.

— Нямате ли оръжия?

Адам поклати глава.

— Не са позволени тук.

— Заслужава ли си да се умре за нещата вътре? — попита Пам.

— Несъмнено — твърдо отвърна Адам.

Малоун осъзна какво е станало.

— Вашият Библиотекар е бил отговорен за смъртта на Пазител в миналото и сега смята, че смъртта му ще изкупи този грях.

— Така е — кимна Ева. — Тази сутрин, докато ви наблюдаваше как се спускате с парашутите, той осъзна, че това е последният му ден. Обясни ми какво трябва да направи. — Тя пристъпи напред. Сълзите се стичаха по бузите й. — Той каза, че вие ще спрете всичко това. Спасете го. Той не трябва да умре. Спасете всички нас.

Малоун се обърна с лице към вратата с буквата M и стисна здраво пистолета. Пусна раницата на пода и каза на Пам:

— Стой тук.

— Не — отвърна тя. — Идвам с теб.

Той се обърна към нея. Жената, която беше обичал и мразил едновременно, сякаш също като Хаддад се намираше на кръстопът.

— Искам да ти помогна — заяви тя.

Той нямаше представа какво може да се случи вътре.

— Гари има нужда поне от единия си родител.

Очите й не се откъсваха от неговите.