Александрийската връзка [bg]

— Отвлякохме го, за да принудим баща му да направи онова, което искахме. И схемата проработи. Малоун ни отведе право до библиотеката.

Торвалдсен си припомни казаното от президента предишната нощ и реши да притисне Херман.

— И ти знаеш това?

— Винаги знам всичко, Хенрик. Това е разликата между нас. Ето защо точно аз ръководя тази организация.

— Членовете нямат представа за плановете ти. Само си мислят, че разбират нещо. — Торвалдсен се опитваше да изкопчи още нещо. Беше накарал Гари да се скрие по две причини. Първата, за да се увери, че дочутото предишната нощ няма да бъде разкрито, защото това би застрашило живота и на двамата. Втората — беше сигурен, че Херман ще дойде въоръжен, и трябваше да се справи със ситуацията сам.

— Имат доверие в Кръга — продължи Херман. — И ние никога не сме ги разочаровали.

Торвалдсен размаха листовете.

— Тези документи ли възнамеряваше да ми покажеш?

Херман кимна.

— Надявах се, че след като осъзнаете заблудите в Библията и съществените грешки в нея, ще разберете, че просто казваме на света истината, която той е трябвало да узнае преди хиляда и петстотин години.

— А дали светът е готов?

— Нямам намерение да обсъждам този въпрос, Хенрик. — Той изпъна ръка и се прицели. — Искам да разбера обаче как ти научи за тези писма.

— Точно като теб, Алфред, и аз знам всичко.

Пистолетът остана насочен към него.

— Ще те застрелям. Тук съм в родната си държава и знам как да се справя със ситуацията след смъртта ти. А тъй като държиш дъщеря ми, бих могъл да го използвам като оправдание. Просто планът ти за изнудване се е провалил. Но няма значение. Теб това няма да те интересува повече.

— Май наистина предпочиташ да съм мъртъв.

— Без съмнение. А и ще е много по-лесно.

Торвалдсен чу пъргавите стъпки в момента, в който забеляза как Гари изскача иззад растенията и се хвърля върху Алфред Херман. Момчето беше високо и здраво. Стремителното му нападение събори възрастния мъж и той изпусна пистолета си. Гари скочи и грабна оръжието. Херман очевидно бе изненадан от нападението. Изправи се на колене и задиша тежко.

Торвалдсен стана и взе оръжието от Гари. Обви пръсти около дулото му и без да предостави възможност на Херман да се изправи, го удари с дръжката по главата. Замаяният австриец се свлече в калта.

— Постъпката ти е ужасно глупава — скара се Торвалдсен на Гари. — Щях да се оправя сам.