Нашите предци [bg]

— Познавам обичайната ви въздържаност, рицарю — каза му тя, — но не знам отгде да започна гостоприемството си, затова ви каня на тази трапеза. Разбира се, моята признателност няма да спре дотук — добави лукаво тя.

Аджилулфо й поблагодари, седна срещу нея, разтри между пръстите си някоя и друга троха хляб, после се изкашля и започна да говори за това, за онова.

— Наистина необикновени и опасни неща предопределят, сеньора, съдбата на един странстващ рицар. Те могат без друго да се групират на няколко вида. Първо…

Той започна да разправя любезно, прецизно и осведомено, като от време на време издаваше изключителната си педантичност, но тутакси се поправяше и непринудено минаваше на друга тема, примесвайки сериозния разказ с някои духовити и винаги удачни шеги. Преценките му за нещата и хората, нито особено положителни, нито пък подчертано отрицателни, бяха винаги достъпни за събеседницата му и това я улесняваше да каже и тя своето мнение, насърчена от вежливите му въпроси.

— О, какъв приятен събеседник! — възкликваше Присцила с наслада.

Внезапно, така както бе започнал да говори, Аджилулфо потъна в мълчание.

— Време е да започнат песните — извика Присцила и плесна с ръце.

В залата влязоха свирачките на лютня. Една от тях поде песента, която казва: „Еднорогът ще откъсне розата“; а после другата: „Jasmin, veuillez embellir le beu coussin“[161].

Сега Аджилулфо похвали музиката и гласовете на певиците.

Няколко девойки влизат с танц. Те са облечени в леки туники, а в косите си имат венци. Аджилулфо почуква с железните си ръкавици върху масата в ритъма на танца.

Не по-малко празнични бяха и танците в другото крило на замъка — в покоите на дамите от свитата. Полуоблечени, младите жени играеха на топка и искаха да накарат и Гурдулу да участва в забавлението им. Оръженосецът, облечен също в туника, която дамите му бяха дали, вместо да стои на мястото си и да чака да му подхвърлят топката, тичаше след нея и се мъчеше да я овладее на всяка цена, после се строполясваше върху някоя от дамите и в тази весела борба той често си правеше други сметки и се търкулваше заедно с жената по меките постели, разстлани наоколо.

— О, какво правиш? Не, не, магаре! Ах, гледайте го какво ми прави! Не, искам да играя на топка! Ох, ох — чуваше се глас.

Гурдулу вече не можеше да разбере нищо. След топлата баня, сред парфюмите и тези бели и розови тела той имаше сега едно-единствено желание — да потъне в общото ухание.

— Ай, ай, ето го, пак дойде, майчице! Я слушай, почакай, ах, ах, ах…

Другите продължаваха да играят на топка, сякаш не виждаха нищо; шегуваха се, смееха се и пееха: „Ей там, ей там лети луната нависоко…“.

Момичето, което Гурдулу повличаше, след един силен, продължителен вик се връщаше отново при другарките си, малко поруменяло и замаяно, и пак започваше играта.

— Тук, тук, подай на мен!

Не след дълго Гурдулу се стоварваше върху друга дама.