Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Нашите предци [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нашите предци [bg]

Электронная книга - «Нашите предци [bg]». Краткое содержание книги:

През 50-те години на ХХ век ненадминатият Итало Калвино („Ако пътник в зимна нощ“ — ИК „Колибри“, 2008, „Американски лекции“ — ИК „Колибри“, 2012) пише трилогията „Нашите предци“, в която дава воля на чувството си за хумор и на желанието си за игра, и демонстрира отличните си познания за приказките, добити след дългогодишни занимания с италианското фолклорно наследство. „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959) са три независими новели, в които — в едно смътно и смутно, но славно и вълнуващо средновековие — трима благородници проправят своя необичаен път през живота: добрата и лошата половина на разкъсания от турско гюле виконт Медардо; барон Козимо, който на дванайсет години се покатерва на един дъб, казва: „А пък аз вече никога няма да сляза!“, и удържа на думата си; ходещите бели доспехи с дъгоцветни пера, в които няма рицар на име Аджилулфо. Първият се стреми към цялост, вторият — към индивидуалност, третият — към съществуване: стремежи, които Калвино намира за водещи у всички хора: „Бих искал на тези истории да се гледа като на родословното дърво на предците на съвременния човек, в което всяко лице крие по някоя черта от лицата на заобикалящите ни сега, ваши черти, мои черти.“ „Съвършено е възможно Калвино изобщо да не е човешко същество, а планета, нещо като планетата Соларис от прекрасния роман на Станислав Лем. Соларис, подобно на Калвино, притежава властта да прониква до най-дълбоките кътчета на човешките умове и да изважда поривите им наяве. Когато четеш Калвино, постоянно те връхлита усещането, че той пише това, което винаги си знаел, само дето никога по-рано не си мислил. Това е наистина влудяващо, но за щастие ти си прекалено зает да се смееш, за да загубиш ума си.“ (Салман Рушди) Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отрасва в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният висконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.
1 ... 141 142 143 144 145 146 147 148 149 ... 163
Перейти на страницу:

През това време на трапезата бяха поднесли сладкишите — пандишпан на разноцветни пластове, — но смайването от тия откровения на момъка беше толкова голямо, че ничия вилица не се вдигаше към занемелите уста.

— А вие какво ще ни кажете за тази история? — обърна се Карл Велики към Аджилулфо.

Всички забелязаха, че той не добави „рицарю“.

— Това са лъжи. Софрония беше девица. Заклевам се в името си и в своята чест, че тя беше неопетнена девица.

— Можете ли да го докажете?

— Ще потърся Софрония.

— Да не си мислите, че ще я намерите такава, каквато е била преди петнадесет години? — рече злобно Астолфо. — Всичко е нетрайно, и нашите железни брони дори.

— Но тя стана монахиня веднага след като я поверих на оная благочестива фамилия.

— В тия времена за петнадесет години не е останал неограбен и неразгонен нито един християнски манастир. И всяка монахиня е имала време най-малко четири-пет пъти да хвърли расото и да го надене пак…

— Така или иначе, но всяко изнасилване предполага и насилник. Ще го намеря и той ще засвидетелства точно до коя дата Софрония би могла да се смята девица.

— Разрешавам ви да тръгнете веднага, ако желаете — рече императорът. — Мисля, че сега няма нищо по-важно за вас от правото да носите титли и оръжия, което сега ви се оспорва. Ако този момък казва истината, аз не бих могъл да ви държа повече на служба, нито пък да ви зачитам за каквото и да било дори и срещу остатъка от изплатената ви заплата. — Карл Велики не можеше да сдържи прибързаното задоволство в гласа си, сякаш искаше да каже: „Видяхте ли, че намерихме начин да се отървем от тази лепка?“.

Белите доспехи сега бяха увиснали напред и се виждаше съвсем ясно, че бяха празни. От тях излизаше едва доловим глас:

— Да, кралю мой, тръгвам.

— А вие — запита Карл Велики Торизмондо — давате ли си сметка, че като се обявявате за извънбрачен син, не можете да заемате военния чин, който ви се полага по рождение? Знаете ли поне кой е баща ви? Надявате ли се, че той ще ви признае?

— Никога не ще бъда признат…

— Не говорете така. Всеки мъж в напреднала възраст прави равносметка на живота си. И аз признах всичките деца, които съм имал от наложниците, а те бяха много, та може би някое и да не е мое.

— Моят баща не е един мъж.

— А кой е? Велзевул?

— Не, сир — отвърна спокойно Торизмондо.

— Тогава кой?

Торизмондо пристъпи към средата на залата, коленичи на пода, вдигна очи към небето и рече:

— Свещеният орден на рицарите на Светия Граал.

Сред пируващите се разнесе шепот. Някои oт рицарите се прекръстиха.

— Майка ми била смело момиче — обясни Торизмондо — и винаги тичала да играе в най-гъстите гори около замъка. Един ден вдън горите срещнала рицарите на Светия Граал, които лагерували там, за да закалят духа си в пълно усамотение. Момиченцето започнало да си играе с воините и от този ден всеки път, когато можело да се отклони от родителския надзор, отивало до лагера. Но за кратко време от тези младежки игри тя забременяла.

Карл Велики се замисли за момент, после рече:

— Всеки от рицарите на Граала е дал клетва за целомъдрие и никой от тях не би могъл да те признае за син.

— И аз не бих желал това — отвърна Торизмондо. — Майка ми никога не ми е говорила само за един рицар, а ме е възпитала да почитам като баща целия свещен орден.

— Тогава — добави Карл Велики — орденът като цяло не е свързан с подобна клетва. И нищо не му пречи да бъде признат за баща на едно създание. Ако ти успееш да намериш рицарите на Светия Граал и ги накараш да те признаят за син на целия орден, твоите права на воин, като се имат предвид прерогативите на ордена, няма да бъдат по-различни от тия, които имаше като син на благородна фамилия.

1 ... 141 142 143 144 145 146 147 148 149 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)