Раково отделение

След това всички влязоха в малка стая и се разположиха около масата. И фамилиите, споменавани по време на визитацията, отново преминаваха от уста на уста, но картината на всеобщо подобрение, която можеше да си състави страничен наблюдател, вече изглеждаше съвсем различна. При «status idem» случаят бе иноперабилен и рентгенотерапията имаше симптоматичен характер, тоест имаше за цел да отстрани непосредствените болки, защото нямаше надежда за излекуване. Момчето, на което Лев Леонидович подаде ръка, бе инкурабелен случай с генерализиран процес и само заради настояванията на родителите трябваше да го оставят за още известно време в болницата и да го подлагат на псевдосеанси, защото не пускаха ток в тръбата. За старицата, която бе настояла да прегледат и нея, Лев Леонидович каза:

— Тя е на шестдесет и осем. Ако продължим да я облъчваме, може би ще изкара до седемдесет, а ако я оперираме, дори година няма да изкара. Какво ще кажете, Евгения Устиновна?

Но след като такъв поклонник на скалпела се отказваше от него, Евгения Устиновна не можеше да не се съгласи.

По-точно бе да се каже, че е скептик. Той знаеше, че никакви прибори и апарати няма да ти помогнат да видиш по-добре, отколкото с просто око, и с нищо друго освен със скалпела не може да се отстрани ненужното.

За болния, който не искаше сам да реши дали да го оперират, а молеше да се посъветват с роднините му, Лев Леонидович сега каза:

— Неговите роднини живеят на края на света. Докато се свържем, докато пристигнат, а неизвестно какво ще кажат тогава, той ще умре. Трябва да го убедим да се съгласи да легне на операционната маса, но не утре, разбира се, а последващия път. Рискът е голям. Ще проверим и ще го зашием.

— А ако умре на масата? — важно попита Халмухамедов, сякаш самият той рискуваше.

Лев Леонидович се намръщи.

— Това е още «ако», а без нас сигурно… Имаме не лоши показатели за смъртността и можем да рискуваме.

Всеки път питаше:

— Друго мнение?

Но него го интересуваше само мнението на Евгения Устиновна. И независимо от опита, възрастта и подхода, мненията им почти винаги съвпадаха; това показваше, че на разумните хора им е по-леко да се разбират.

— А на този, жълтокосия — попита Лев Леонидович, — наистина ли с нищо не можем да помогнем, Евгения Устиновна? Непременно ли трябва да режем?

— Непременно — стисна начервените си устни Евгения Устиновна. — А след това ще бъде нужно дълго време да бъде подложен на рентгенотерапия.

— Жалко! — изведнъж въздъхна Лев Леонидович и наведе глава, сякаш за да разгледа ноктите си. — Ръката ми не се вдига, когато трябва да лишаваме от някой орган такива млади хора. Имаш усещането, че действаш против природата.