Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]

Повечето от запънатите тетиви на стрелците се скъсаха едновременно. Двама мъже извикаха, ужилени от отплесналите се корди. Изключение бе само един запънат арбалет, който изстреля стрелата си и тя се заби в бедрото на един войник. Мъжът изкрещя, прекатури се през парапета и се строполи неподвижен на камъните при портата. Ужасеният му другар зяпна сащисано арбалета си и го хвърли далеч от себе си, сякаш му беше прогорил ръката, после хукна към падналия си колега.

Изпука нова, по-тъмна светкавица.

— Сега какво? — измърмори неспокойно Фойкс, като местеше поглед по редицата ужасени стрелци. Онези, които бъркаха в коланите си за нови тетиви, откриха, че те се разнищват в ръцете им.

Миг по-късно дим изпълни въздуха над покривите.

— Пожар в конюшните — каза Илвин. Лаконичният му глас не се връзваше с бързината, с която се втурна. — Фойкс, трябваш ми. — Хукна надолу по стълбите, като вземаше стъпалата по три наведнъж.

„Сега вече започва сериозната част“, помисли си Иста със свит на топка стомах.

Очите на Лис бяха станали огромни.

— Царина, може ли да отида с тях? — тихо попита тя.

— Да, върви — пусна я Иста. Момичето хукна като подгонено. Всяка компетентна помощ би била от полза там… „Ами аз?“ Реши, ако не друго, поне да се смъкне от стената.

Арис й извика, докато минаваше на бегом покрай нея:

— Милейди, ще се погрижите ли за Катилара?

— Разбира се. — И това беше някаква задача все пак. Или пък Арис, като добър командир, просто искаше да събере всички безполезни хора на едно място.

Иста свари дамите на Катилара в истерия. Когато приключи с тях, поне шумът, който вдигаха, бе сведен до поносимо ниво. Катилара лежеше все така, само меката плът по лицето й бе видимо хлътнала и костите прозираха отдолу. Светлината на демона се бе свила на възел в тялото й и кротуваше — засега. Иста изпухтя неспокойно, но въпреки това направи необходимото душепламът да се излива все така безпрепятствено към Арис.