![Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/3/4/ricaryat-na-shalion-paladin-of-souls-bg-download.jpg)
Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Шалион #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]». Краткое содержание книги:
— Аз знам как — каза Иста, чиито мисли горяха от студено задоволство. — Смятам, че бих могла да назова точния ден и час, когато е станало. Ще ви кажа след малко. А сега млъкнете и го оставете да говори. Какво стана после?
Очите на демона се присвиха и я изгледаха с нещо като уважение.
— По онова време Джоен била изправена пред неразрешима дилема. Поделяла си регентството с двамата си най-близки врагове, генерала на Джокона и брата на покойния й съпруг. Сордсо бил вечно нацупено пиянде, което ги мразело всичките. Генералът и чичото крояли планове да тикнат Сордсо в някоя тъмница и да поставят чичо му на джоконския трон.
— Ах — неутешимо рече Илвин. — Тогава исках аз да ударим Джокона. Колко подходящ би бил моментът, точно когато се е подготвяла държавна измяна в двора им… е, както и да е.
— Джоен не можела да си намери място — продължи демонът. — Вярвала — била се убедила сама, — че старият демон й е наследство от великия й баща, дадено й тайно, за да се събуди в труден момент като този и да спаси внука му от предатели. Така че го запазила в тайна и започнала да се учи от него. Старият демон се зарадвал на старателната си ученичка и я научил на всичко, като смятал, че скоро ще е в състояние да обърне нещата и да поеме контрола. Само че подценил желязната сила на волята й, закалена с четири десетилетия сподавян гняв. Вместо да я надвие, все повече се превръщал в неин роб.
— Да — прошепна Иста. — Разбирам какво имаш предвид.
— Другите двама регенти първи привлекли вниманието й. Не й било трудно, понеже били в най-близкото й обкръжение. Чичото, ами, той умрял тихо. Генералът бил обработен по по-специален начин и скоро се превърнал в най-горещия й поддръжник.
— Джоен е квадрианка, макар и да е съгрешила според техните вярвания — каза ди Кабон; лицето му бе сгърчено от усилието да подреди мислите си. — Но един лош квадрианец не е същото като добър квинтарианец. Никоя теологическа система не дава информация как да управляваш което и да било стихийно създание, без да изложиш на огромна опасност душата си, да не говорим за цяла войска от такива създания.
— Така е, наистина — прошепна Иста.
Демонът в Кати продължи:
— Окаишените демони скоро станаха за нея нещо повече от средство да спаси Сордсо — превърнаха се в източник на наслада. Най-после, най-после тя можеше да налага волята си и да си осигурява безропотно послушание. Членовете на семейството й бяха не последните, а първите, които станаха жертва на това обвързване. Всички, с изключение на Сордсо.
Гласът и езикът на демона се промениха отново:
— Мен ме взе, когато отказах да ме омъжат за един квинтариански незаконороден лорд, и очите й грееха победоносно, когато го направи. Всички, всички трябваше да правят каквото тя каже, винаги, до най-малката подробност. Освен Сордсо, златното й синче. О, мед ми капе на сърцето, дори сега, в тази жива смърт, като знам, че най-накрая е взела и него. — Устните на Кати… на Умерю… се изтеглиха назад в жестока усмивка. — Предупредих го да не я предизвиква. Чу ли ме той обаче? Не, разбира се. Ха!
— Катилара каза, че са те пратили да превземеш Порифорс отвътре — обърне се Иста към демона. — Затова, предполагам, е прибегнала до познанията на куртизанката…
Изражението на Илвин от другата страна на леглото беше изтъкано от догадки и несигурност, сложна смесица от спомени, съжаление и ужас. Иста се зачуди дали тези наполовина изядени души щяха един ден да се слеят в едно, или винаги щяха да си останат разделени.
— Илвин или Арис трябваше да привържеш към себе си? — попита Иста. — Или и двамата?
Усмивката върху устните на Умерю се смекчи.
— Лорд Илвин. Отначало ни се стори доста хубав. Но после видяхме Арис… Защо да се задоволяваме с втория по качество, с втория по ранг и да се главоболим с онзи сложен заговор за узурпация и бунт, който трябваше да последва, когато съвсем лесно и приятно можехме да завземем Порифорс от върха надолу? — Демонът добави на ибрийски: — Лорд Арис, да. — И: — Арис. Да. Мм. — После, с въздишка на неизвестно кой от двата езика: — Ахх.
— Изглежда, са го решили единодушно — сухо измърмори Илвин. — Слугинчето, княгинята, куртизанката, а сигурно и ученият. Потекли са им лигите още щом са го зърнали. Чудя се дали и онази птичка не е била женска? Ако е била, сигурно би кацнала на пръста му. Ето как заговорът на Джоен е отишъл на вятъра, разтурен от магия много по-древна от демонската. — Челото му се сбърчи отчасти от ирония, отчасти от болка. — За мой късмет. — Остана само болката. За миг дълбокото изтощение изплува съвсем близо до повърхността, сякаш тежестта на целия свят привеждаше гърба му. После тъмните му очи просветнаха и той изправи рамене. — Та как се е измъкнал от затвора си онзи стар демон? Казахте, че знаете, царина.