Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]

— Трябва да помисля…

Оплетена мрежа от виолетови светлинни линии внезапно припламна из цялата стая, разгоря се, после изчезна. Фойкс подскочи. Миг по-късно го последваха и останалите, когато съдовете с чай, вино и вода за миене започнаха да се преобръщат, пропукват и трошат. Глинената чаша на Илвин се разполови в ръката му тъкмо когато я вдигаше към устните си и той отскочи, за да предпази сиво-златния си табард от разплискалото се вино.

— Изглежда, магьосниците на Джоен са в готовност — хладно каза Иста.

Фойкс се завъртя сащисан. Вътре в него мечата му сянка се бе изправила на задните си крака и ръмжеше.

— Какво беше това? Предупреждение? Щом могат да направят това, защо просто не ни пръснат главите като зрели любеници и да се свърши?

Ди Кабон вдигна трепереща ръка.

— Свободните демони не могат да убиват пряко…

— Смъртният демон на Копелето го прави — каза Иста. — Виждала съм го с очите си.

— Онова е специален случай. Свободните демони, онези, които са се отскубнали в царството на материята… е, те може и да се опитат да убият пряко, но… смъртта отваря душата на човек за боговете. Дали душата ще избере да мине през тази порта, или не, е въпрос на свободна воля, но в този момент портата се отваря и в двете посоки. И демонът рискува да го заловят.

— Затова те бързат да отскочат нанякъде, когато гостоприемникът им бъде убит… — каза Фойкс.

— Да, но използването на магия за убийство създава и връзка между магьосника и жертвата. — Той замълча замислено. — Разбира се, ако магьосникът използва магия, за да накара коня ти да скочи в някоя пропаст или по друг косвен начин предизвика смъртта ти, този риск вече не го грози.

Задъхан войник в сиво-златен табард нахлу през вратата.

— Лорд Арис! При портата има пратеник на джоконците. Настоява да говори с вас.

Арис всмука въздух през зъби.

— Предупреждение наистина. Предизвестие. Е, сега разполагат с цялото ми внимание. Илвин, Фойкс, просветен ди Кабон… царина… ще дойдете ли с мен? Искам очите и съвета ви. Само че останете зад бойниците, така че да не ви видят.

— Да. — Иста се забави колкото да освободи стегата около врата на Катилара и да е сигурна, че демонът мирува. Фойкс я наблюдаваше мълчаливо, застанал до рамото й, сякаш да я пази. Арис не бе назовал Лис, но тя въпреки това се изправи, скръстила ръце и присвила рамене, сякаш да стане по-дребна и незабележима.

Илвин тръгна към вратата след Арис, но изведнъж спря и възкликна:

— Цистерните!

Арис завъртя рязко глава. Двамата се спогледаха. Илвин плесна брат си по рамото.

— Ще проверя и ще дойда при вас над портата.

— Побързай, Илвин. — Арис им даде знак да го последват. Илвин свърна встрани по галерията и хукна.