Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]

Вратата се отвори и Иста се обърна стреснато. Влезе лорд Арис и й кимна почтително. Пак си беше сложил ризница, с облекчение забеляза тя. Е, нямаше да се запари от тежките доспехи. Следваха го слугини с подноси, изключително приятна гледка, и Горам, значително по-бодър отпреди, който носеше дрехи и бойно снаряжение за Илвин.

Хората на Иста се заеха без излишни церемонии със съдържанието на подносите. Арис се приближи до леглото и погледна жена си с празно лице. Демонът го погледна на свой ред, но не каза нищо. Иста се надяваше копнежът в очите да не е на Катилара. После се зачуди дали и собствените й очи не са изглеждали така, когато бе спирала погледа си върху него.

— Будна ли е? — Арис махна объркано с ръка. — Тогава как аз…

— Катилара спи — каза му Иста. — Дадохме на демона й достъп до устата й, за да може да говори. Което той и направи.

— Какво става навън, Арис? — настоятелно попита Илвин. Успяваше едновременно да преглъща хапки месо и хляб, да пие студен чай на огромни глътки и да съдейства на Горам, който се опитваше да го облече.

— Според съгледвачите — около хиляда и петстотин джоконски войници. По петстотин във всяка колона. Според двамата, които успяха да се промъкнат през блокадата. Сега, когато обръчът около Порифорс се затвори, не се и надявам другите десетина да се върнат. Никога не съм губил толкова много съгледвачи.

— Обсадни машини? — попита Илвин с пълна уста, докато пъхаше крак в единия си ботуш, който държеше коленичилият Горам. Ботушите на изчезналия слуга бяха захвърлени настрани. Ботушите на мъртвия слуга? Засега никой не можеше да каже.

— Няма данни за такива. Карат обоз, но нищо повече.

— Хм.

Арис погледна Иста. Тя не знаеше какво изражение се е настанило на лицето й, но той се опита да я успокои:

— Порифорс и преди е удържал на обсади, царина. Градските стени също са защитени — двеста от моите хора са долу, а половината граждани са бивши войници от гарнизона. Има тунели за придвижване на подкрепления. Кога беше, Илвин, преди петнайсетина години, когато Лисицата от Ибра прати три хиляди да ни обсадят? Удържахме ги половин месец, докато ди Карибастос и ди Толноксо — бащата на сегашния провинкар — не ги изгониха.

— Мисля, че не с обсадни машини ще ни атакува Джокона сега — каза Илвин. — А с магьосници. — Осведоми накратко брат си за казаното от демона. Докато той говореше, пребледнелият Горам решително и опитно среса назад косата му, върза я стегнато на тила и изтръска ризницата, готов да я подаде на господаря си.

— Ако лудата Джоен наистина води на каишка дузина или повече магьосници — завърши Илвин, навличайки ризницата, — можеш да си сигурен, че ще ги насъска срещу нас. Ако не като отмъщение за мъртвата си дъщеря, то като удар срещу Шалион, който да обърне посоката на настъплението, което маршал ди Палиар планира срещу Бораснен. Изтеглен напред удар, и тежък при това. И ако успее, ще го последва настъпление в северната централна част на Шалион преди Изел и Бергон да са прегрупирали войските си… така бих го направил аз, ако бях на мястото на джоконците. Искам да кажа, ако бях само луд, а не и глупав при това.