Севилското причастие

— Светият Отец получи доклада ти.

Кварт кимна, подаде му захарта и разбърка кафето си прав. Ръкавите му бяха навити над лактите, а якичката — разкопчана.

Мастифът го погледна над ръба на чашата, навел масивната си глава на гладиатор.

— Получи също и доклад от архиепископа на Севиля, в който се споменава името ти.

Дъждът се засили и за миг плющенето му по терасата отвлече вниманието на двамата мъже. Кварт сложи чашата си на подноса и се усмихна тъжно и отнесено.

— Съжалявам, ако съм ви създал проблеми, монсиньор.

Дисциплиниран и почтителен като винаги. Въпреки че бе в собствения си апартамент, той стоеше мирно, изравнил палците си с шевовете на панталоните.

Директорът на ИВД го погледна с обич, после сви рамене.

— На мен не си причинил проблеми — каза той меко. — Напротив, приключи с доклада за рекордно време, справи се с трудна мисия и взе правилни решения във връзка с предаването на отец Феро на полицията и юридическата му защита. — Той млъкна, загледан в огромните си ръце. — Всичко щеше да бъде чудесно, ако се беше ограничил с това.

Кварт отново се усмихна тъжно.

— Но не го направих.

Известно време архиепископът наблюдаваше агента с изпъстрените си с кафяви петънца очи.

— Не. Накрая си решил да вземеш страна — каза той намръщен. — Да се намесиш, мисля, че това е думата. И си го направил в най-неподходящото време и по най-неподходящ начин.

— На мен не ми се видя така, монсиньор — каза Кварт.

Архиепископът благосклонно кимна.

— Разбира се. Знам. Но така изглежда в очите на ИВД. — Той сложи чашата си на подноса и с любопитство погледна Кварт. — Заповедите ти бяха да останеш неутрален.

— Знам, че беше напразно — каза Кварт. — Символичен жест, нищо повече. — За миг той потъна в мислите си. — Но има моменти, в които един жест ти се струва от значение.

— Всъщност не е бил съвсем напразно — каза Спада. — Според моята информация, нунциатът в Мадрид и архиепископството на Севиля тази сутрин са получили нареждане да запазят „Богородица със сълзите“ и да назначат нов енорийски свещеник. — Той добродушно-иронично намигна на Кварт. — Последните ти бележки за малкото късче от рая, което ще изчезне, за овехтялата кожа на барабана и всичко останало, определено имаха ефект. Много вълнуващо и убедително. Ако по-рано знаехме за риторичните ти способности, щяхме да ги използваме по-добре.