Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Майка и дъщеря се засмяха. Кварт се чудеше дали и двете не са малко луди — всичко приличаше на нелепа шега. Или може би той полудяваше. Този град те побърква, каза си той. Хубаво е, че си тръгваш сега, преди да е станало твърде късно.
— Преувеличава — каза Крус Брунер. — Вече имах оборудването и софтуера и започнах да действам. И наистина имах виртуална любовна връзка. Една нощ влязох в компютъра на един хакер, младеж на 16 години. Ако можете да си видите лицето, отче. Никога не съм виждала някой да изглежда толкова шокиран.
— Не можете да очаквате от мен да приема това за нормално.
— Предполагам, че не. — Старата дама посочи към модема и купчината списания. — Представете си — каза тя — какво е за жена на почти 70 години да открие такъв свят. Моят приятел се наричаше Лудия Майк. Никога няма да чуя гласа на Майк, нито ще видя лицето му, но той ме разведе из целия този фантастичен свят. Имаше електронна дъска за обяви и така се свързах с други маниаци, често момчета, които прекарват часове наред в стаите си и влизат в чужди компютри.
Гласът й звучеше гордо, сякаш говореше за много елитен клуб. Кварт сигурно изглеждаше объркан, защото Макарена се усмихна и помоли майка си да му обясни за какво става дума.
Старата дама сложи ръка на клавиатурата.
— Просто хората разговарят и си пращат съобщения. Има и чат-румове. След извесно време можеш да достигнеш определена степен в света на хакерите. Когато за пръв път се обадиш, те питат за името и телефона. Ти не им даваш истинското име, а прякор и фалшив номер. Известна доза параноя е добро качество за един хакер.
— И какъв е вашият прякор?
— Настина ли искате да знаете? Против правилата е, но ще ви кажа, щом сте стигнал дотук, благодарение на Макарена. — Тя вдигна ръка с престорена гордост. — Аз съм кралицата на Юга.
Нещо ставаше на монитора и херцогинята прекъсна, за да натисне няколко клавиша. Дълъг текст със ситен шрифт се появи на екрана. Крус Брунер продължи.
— След това — каза тя — започнах да посещавам тайни уеб-сайтове в Интернет. Намерих си приятели. Много е забавно. Обменяш полезна информация, номера, игрички, вируси. Най-накрая се научих как да влизам във всички мрежи, да пътувам в чужбина, да крия входовете и изходите си, да влизам в защитени системи. Най-щастливият ми ден беше, когато проникнах в данъчното и си оправих сметката.
— Което е престъпление — каза дъщеря й укорително и явно не за първи път. — Когато разбрах, изтичах в кметството. Сметката ни беше платена до 2005 година. Трябваше да им кажа, че има грешка.
— Може и да е престъпление — съгласи се старата дама, — но оттук не изглежда така. Оттук нищо не изглежда като престъпление. — Тя се усмихна палаво на Кварт. — Това е най-хубавото. Сега — продължи тя — поддържам постоянен контакт с Майк и още двадесетина хакери. Повечето от тях вероятно са под двайсет години. Не знам възрастта, пола или истинските им имена, но имаме ужасно вълнуващи виртуални срещи на места като „Галери Лафайет“ в Париж, Имперския военен музей или клонове на „Конфедерацията на руските банки“. Което, между другото е толкова лесно, че и едно дете може да пробие кода и да промени сметките. „Конфедерацията“ се използва за тренажор от начинаещите хакери.
Тя беше Висперас, нямаше съмнение. Кварт си я представяше, свита пред компютъра. Нощ след нощ, изпълнени с пътуване през киберпространството и срещи с други самотни пътници. Неочаквани срещи, обмяна на информация и мечти, вълнението от разкриването на тайните и пресичането на границата към забраненото — тайно братство, за което времето, пространството, спомените, самотата, успехът или провалът нямаха значение; което си беше създало виртуален свят, в който всичко е възможно и нищо не е под удара на закона. Прекрасен начин за бягство, изпълнен с неограничени възможности. По свой собствен начин, Крус Брунер също се бунтуваше срещу Севиля, символизирана от красивия мъж на портрета в хола до картината на красивото младо момиче от Сулоага.
— Как проникнахте във Ватикана?
— Случайно. Един контакт в Рим — предполагам, че е семинарист или млад свещеник — се мотаеше из системата за удоволствие. Станахме приятели и той ми разкри два добри начина за влизане. Това беше преди шест или седем месеца.
Точно тогава положението на „Богородица със сълзите“ стана много сериозно. Нито архиепископът на Севиля, нито нунциатът в Мадрид щяха да обърнат внимание на отец Феро и ми хрумна, че това е добър начин да привлека вниманието на Рим.
— Казахте ли на отец Феро?
— Не, дори дъщеря ми не знаеше. Откри по-късно, когато съществуването на Висперас, както сте го нарекли, стана известно. — Старата дама произнесе името с явно задоволство. Кварт би искал да види лицата на негова Светлост Йежи Ивашкевич и монсиньор Спада, ако научат всичко това. — От начало мислех да оставя обикновено съобщение в централната система на Ватикана, като се надявах да попадне на необходимото място. Едва по-късно, когато открих начин да вляза, реших да проникна в компютъра на папата. Случайно попаднах на добре защитен файл, наречен INMAVAT и разбрах, че в него има нещо важно. Направих няколко опита да проникна в него, като използвах триковете, на които ме бяха научили приятелите ми хакери и една нощ успях. Една седмица посещавах INMAVAT, докато не разбрах за какво става дума. Намерих каквото ми трябваше, събрах амуниции и атакувах. Останалото знаете.