Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Навахо захапа сандвича, отпи голяма глътка бира и замислено се вгледа в Кварт.
— Тайната на изповедта, а?
— Можете да го наречете и така.
Още една хапка.
— Нямам друг избор, освен да ви повярвам, отче. Както и да е, получих инструкции от началниците си и цитирам: „Трябва да водите това следствие с възможно най-голям такт.“ — Той се усмихна с пълна уста. — Макар, че щом случаят бъде разрешен на пръв поглед, възнамерявам да се поровя по-дълбоко в него, макар и като частно лице. Аз съм дяволски любопитен полицай, ако ми позволите да се изразя така. — За миг той отново стана сериозен. — И не обичам хората да ме правят на луд. — Той сви обвивката на сандвича на топка и я хвърли в коша. — Не съм забравил, че съм ви длъжник. — Той вдигна пръст, сякаш току-що си беше спомнил нещо. — Между другото, току-що в болницата „Кралица София“ са приели един мъж в много сериозно състояние. Намерили са го под моста Триана преди малко. — Навахо внимателно се взря в Кварт. — Дребен частен детектив. Казват, че работи за Панчо Гавира, съпругът на Макарена Брунер. Твърде много съвпадения за една нощ, не мислите ли? Предполагам, че и за това не знаете нищо.
Кварт издържа на погледа му.
— Не — отговори той.
Навахо почисти зъбите си с нокът.
— Така си и мислех. Той е направо смлян — ръцете и челюстта му са счупени. Трябваше му половин час, за да каже две думи. И какво каза? Че бил паднал по стълбите.
Тъй като Кварт беше единственият представител на Църквата на разположение, Навахо му даде някои официални документи заедно с ключовете за църквата и жилището на свещеника. Накара го и да подпише кратка декларация, в която се казваше, че отец Феро се е предал доброволно.
— Вие сте единственият духовник, който се появи. Архиепископът се обади следобеда, само за да си измие ръцете от цялата работа. — Полицаят се намръщи. — И за да ни помоли да не даваме информация на журналистите. — Той хвърли празната бутилка от бира в коша, прозя се театрално и погледна часовника си — намек, че иска да се прибира.
Кварт поиска да види енорийския свещеник. След минутен размисъл Навахо каза, че не вижда причина това да не стане, ако отец Феро е съгласен. После отиде да го уреди, като остави на масата фалшивата перла в малкото пликче.
Кварт се взираше в перлата и си я представяше в джоба на Бонафе. Беше голяма и част от гланца й беше остърган там, където е била вградена в статуята. За убиеца, който и да е бил той — отец Феро, самата църква ли някой от хората, свързани с нея — веднъж извадена от мястото си, перлата се беше превърнала в смъртоносен предмет. Бонафе неразумно се беше стремил към една тайна, която излизаше от сферата на полицейското следствие. Не осквернявай дома на Отца ми. Не заплашвай онези, които търсят там убежище. Традиционният морал не предлагаше критерии за преценка на тези събития. Човек трябваше да го надскочи, да премине границата, за да достигне до негостоприемните пътеки, по които дребният, суров енорийски свещеник беше вървял с години, понесъл на уморените си плещи тежестта на безмилостното небе. За да осигури мир, подслон и състрадание, да опрощава греховете и дори — както през тази нощ — да поеме вината за тях.
В края на краищата загадката не беше толкова трудна. Кварт тъжно се усмихна, загледан във фалшивата перла от „Богородица със сълзите“. Нещата идваха на местата си: перлата, църквата, самият град, тази точно определена точка във времето и пространството.
— Когато пожелаете, отче — обяви Навахо, надничайки през вратата.
Нямаше значение кой беше бутнал Онорато Бонафе от скелето. Кварт се протегна и докосна найлоновото пликче с перлата. Докато гледаше фалшивата сълза на Богородица, войникът, изгубен на хълмовете из Хатин, разпозна дрезгавия глас и стоманеното дрънчене на бронята щ своя събрат, който водеше своята лична война в същия ъгъл на шахматната дъска. Човекът нямаше приятели, за да му осигурят героично погребение в крипта между спящите статуи на рицари в брони, с лъв в краката. Слънцето беше високо в небето и в подножието на хълма лежаха трупове на мъже и коне, оставени на милостта на чакалите и лешоядите. Потен под ризницата, умореният воин се изправи, вдигна меча си и последва Симеон Навахо по дългия бял коридор. В една малка стая с пазач пред вратата отец Феро седеше на стола в сиви панталони и бяла риза, без расо. Не му бяха сложили белезници, но той изглеждаше много дребен и беззащитен. Зачервените му очи гледаха невъзмутимо, когато Кварт влезе. Под смаяните погледи на пазача и заместник-началника, който стоеше на вратата, Кварт отиде и коленичи пред стария свещеник.