Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Мастифът замълча. Твой ред е да задаваш въпросите, намекваше мълчанието му. Направи нещата малко по-лесни за мен.
— Това е добра новина, монсиньор — каза Кварт. — Но добрите новини могат да бъдат съобщени по телефона… Каква е лошата новина?
Прелатът въздъхна.
— Лошата новина е Негова Светлост Йежи Ивашкевич. — Той отмести поглед и отново въздъхна. — Нашият скъп брат во Христе чувства, че е позволил на мишката да се изплъзне и иска да си го върне. Разбрал е много неща от доклада на архиепископа. Според него ти си надвишил правомощията си. Ивашкевич вярва и на някои обвинения, направени от монсиньор Корво по повод на личното ти поведение. Фактът е, че те двамата ще направят нещата доста трудни за теб.
— А за вас, Ваша Светлост?
— Аз не съм толкова лесна жертва, имам досиета и други такива. — Спада пренебрежително махна с ръка. — Пък и сравнителната подкрепа на държавния секретар. Всъщност ми предложиха да ме оставят на мира срещу нещо дребно.
— Главата ми.
— Малко или много. — Архиепископът се изправи и се заразхожда из стаята. С гръб към Кварт той изучаваше малка скица в рамка на стената. — Това е символично, разбира се. Както твоята литургия миналия четвъртък. Знам, че не е справедливо. Но животът е несправедлив. Рим е несправедлив. Това е положението. Такива са правилата на играта и ти добре го знаеш. — Той се обърна към Кварт, скръстил ръце зад гърба си. — Ще ми липсваш, отче Кварт — каза той. — Ти все още си добрият войник. Знам, че си направил най-доброто, което си могъл. Може би струпах твърде голям товар на раменете ти. Надявам се, че поне сега духът на онзи бразилец, Нелсън Корона, ще почива в мир.
— Какво ще правят с мен? — въпросът беше зададен неутрално, обективно, без следа от тревога.
Спада вдигна ръце с отвращение.
— Ивашкевич, милосърден както винаги — каза той, — искаше да те изпратим в някой далечен секретариат. — Той изцъка с език. — За щастие аз държа няколко коза. Не казвам, че си рискувах главата за теб, но извадих биографията ти и им напомних за отличното ти досие, включително задачите ти в Панама и хърватския архиепископ, когото измъкна от Сараево. Затова накрая Ивашкевич се съгласи, че трябва само да бъдеш освободен от ИВД. — Мастифът сви квадратните си рамене. — Полякът ще вземе някой от епископите ми, но играта свърши наравно.
— И каква беше присъдата? — попита Кварт.
Представи си, че е далеч от всичко това. Може би няма да бъде толкова трудно, помисли си. Малко по-тежко, малко по-студено, но студът го има и тук. За момент се зачуди дали щеше да има куража да се откаже от всичко, ако присъдата беше твърде сурова. Да започне нещо съвсем различно, без черния костюм, който да го предпазва. Проблемът беше, че след Севиля, местата, където можеше да отиде, бяха малко.
— Приятелят ми Азопарди — говореше Спада, — държавният секретар, се съгласи да помогне. Обеща ми да се занимае с твоя случай. Идеята е да ти намери място на аташе към някой нунций, ако е възможно, в Латинска Америка. След време, ако положението стане по-благоприятно и аз още съм начело на ИВД, ще поискам да се върнеш. — Той изглеждаше облекчен, когато видя, че Кварт е спокоен. — Приеми го като временно заточение или като една по-дългосрочна задача. Най-общо казано, трябва да изчезнеш за известно време. В края на краищата, делото на Петър може да е вечно, но папите и техните екипи идват и си отиват. Полските кардинали остаряват, пенсионират се или се разболяват от рак. Знаеш как е. — Той се усмихна накриво. — А ти си млад.
Кварт отиде до прозореца. Дъждът все още се плискаше по плочите. Носеше се под краката му като сиво платнище над покривите на близките сгради. Вдъхна влажния въздух. Пиаца ди Спаня блестеше като току-що лакирана картина с маслени бои.
— Има ли новини за отец Феро? — попита той.
Мастифът вдигна вежди. Това не е в моите ръце, означаваше жестът.
— Според нунциариата в Мадрид — каза той, — адвокатът, който си му намерил, върши добра работа. Смятат, че отец Феро ще бъде освободен заради сенилност и липса на доказателства или ако се стигне до най-лошото, ще получи лека присъда според испанските закони. Годините му са напреднали и има много неща, които могат да предразположат съдията в негова полза. Засега се намира в затворническата болница в Севиля при много добри условия. Може да поискат да го изпратят в дом за възрастни свещеници. Мисля, че за него е все едно.
— Да — каза Кварт. — За него няма значение.
Спада си наля още кафе.
— Интересен тип е този стар свещеник. Мислиш ли, че той го е направил? — Той погледна Кварт с чаша в ръката. — Повече не сме чували нищо за Висперас. Жалко, че не откри кой е. Ако го беше направил, можех по-добре да те защитя срещу Ивашкевич. — Той мрачно отпи от кафето си. — Това щеше да бъде тлъст кокал за поляка.