Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Той се опитваше да изнудва всички — каза Кварт.
— Може би това е била причината. Дали Бонафе е имал среща или е било просто случайност не знам, но енорийският свещеник казва, че го е убил и това е всичко. Не дава подробности, само казва, че после заключил вратата на ризницата и оставил Бонафе вътре.
— В изповедалнята?
Навахо поклати глава.
— Не иска да каже. Но моите хора успяха да възпроизведат случилото се. Бонафе сигурно е бил на скелето пред олтара, до статуята на Богородица. Отец Феро изглежда също се е качил там. — Навахо придружаваше обяснението си с обичайните движения на ръцете. — Скарали са се, сбили се или нещо подобно. Бонафе паднал или бил блъснат от пет метра височина. Наранил е ръката си, когато се опитал да се хване за скелето. На земята, тежко ранен, но все още жив, е пропълзял няколко метра и стигнал до изповедалнята. Там припаднал и умрял.
Пръстите, които изобразяваха Бонафе, сега лежаха неподвижни върху дланта на другата ръка, която представляваше изповедалнята. Кварт можеше лесно да си представи картината, но историята му се виждаше недостоверна и той сподели усещането си с Навахо.
Заместник-началникът отвърна на погледа му, без да трепне.
— Не съм съгласен — каза той най-накрая. — Като свещеник бихте искали да има друго обяснение. Моралният аспект не ви е по вкуса, разбирам. Но погледнете от моя гледна точка. — Той свали очилата си и ги вдигна към светлината. — Аз съм полицай и имам много малко съмнения. Имам доклада от лекаря и човек, макар и свещеник, който е напълно нормален и признава убийството. Както казваме тук: ако е бяло и е в бутилка, значи е мляко. Пълномаслено или не, както искате, но мляко.
— Добре. Вие знаете, че го е направил. Но аз трябва да знам как и защо.
— Е, отче, това е ваша работа. Мога да ви дам още няколко подробности. Бонафе е бил на скелето, когато отец Феро го е нападнал. — Той сложи очилата и извади от джоба си малко найлоново пликче. — Вижте какво намерихме у трупа.
— Прилича на перла.
— Перла е — каза Навахо. — Една от двадесетте, инкрустирани в лицето, короната и мантията на Богородица. Беше в джоба на сакото на Бонафе.
Кварт недоумяващо се втренчи в пликчето.
— И какво от това?
— Фалшива е. Както и останалите деветнадесет.
В своя кабинет, заобиколен от празни бюра, замеетник-началникът даде на Кварт и останалата информация. Той му наля кафе, а за себе си отвори бутилка бира. Беше отнело цял следобед и част от вечерта, за да бъдат направени необходимите изследвания, но беше ясно, че някой е заменил всички перли по статуята с фалшиви. Навахо даде на Кварт да прочете докладите и факсовете по този въпрос. Главен инспектор Фейхо беше работил до късно в Мадрид, опитвайки се да проследи перлите. Всички следи водеха към Франсиско Монтегрифо, мадридския търговец на художествени произведения, който беше връзката на отец Феро при незаконната продажба на иконата от Силас преди десет години. Именно Монтегрифо беше продал перлите на капитан Халок. Описанието съвпадаше с комплект перли, открити в ръцете на един търговец на крадена стока, каталунски бижутер, който беше и информатор на полицията. Ролята на Монтегрифо не можеше да бъде доказана твърдо, но имаше някои доказателства. Датата на покупката, подадена от информатора, съвпадаше с подновяването на реставрационните работи по църквата. Доставчиците на строителни материали, с които хората на Навахо се бяха свързали, потвърдили, че цената на материалите надвишавала заплатата на енорийския свещеник и съдържанието на черковния дискос.
— Значи имаме мотив — заключи Навахо. — Бонафе надушва нещо. Появява се в църквата и се уверява, че перлите са фалшиви. Опитва се да изнуди отец Феро или пък свещеникът дори не му дава възможност. — Полицаят изигра сцената с ръцете си. — Може би го хваща, докато върши, каквото върши и го убива. Заключва вратата на вестиария и прекарва няколко часа в Каса дел Постиго, за да обмисли нещата. После изчезва за два дни. — Навахо погледна Кварт, сякаш го окуражаваше да попълни празнините в историята. Разочарован от мълчанието му, той колебливо продължи. — Отец Феро не иска да ни каже нищо за изчезването си. Странно, не мислите ли? Вие също не ни помогнахте много в това отношение, отче, ако ми позволите да го кажа.
Той взе друга бутилка бира и сандвич с шунка от малкия хладилник зад себе си и започна да яде.
— По-добре да мълча, отколкото да ви излъжа, — каза Кварт. — Ако говоря, ще компрометирам хора, които нямат нищо общо с това. Може би по-късно, когато всичко свърши… Но имате думата ми на свещеник: това не засяга пряко случая.