Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
В коридора се отвори врата и когато Кварт се обърна, видя Симеон Навахо да идва към него. Червената му риза ярко се открояваше в белия стерилен коридор. Кварт отиде да го пресрещне. Заместник-началникът сушеше ръцете си с хартиена кърпичка. Току-що беше излязъл от банята и влажната му коса беше опъната назад в конска опашка. Под очите му имаше торбички, а очилата се бяха смъкнали на носа му.
— Готово — каза той и хвърли кърпичката в кошчето. — Току-що подписа показанията си.
— Твърди, че е убил Бонафе?
— Да. — Навахо сви рамене извинително. Случват се и такива неща, казваше този жест. Никой от нас не е виновен. — Питахме го и за другите два инцидента, просто формално, но той нито отрече, нито потвърди за тях. Неприятно е, защото те бяха приключени, а сега ще трябва да подновим разследването.
Той отиде до вратата и се загледа в светлините на пустата улица с ръце в джобовете.
— Да ви кажа истината — каза той — колегата ви не е много общителен. През цялото време отговаря само с „да“ и „не“ или мълчи, както го посъветва адвокатът.
— Това ли е всичко?
— Да. Дори не му трепна окото, когато го изправихме пред госпожица… ъъ… сестра Марсала.
Кварт погледна към вратата.
— Тя още ли е тук? — попита той.
— Да. Подписва последните формуляри с адвоката, който повикахте. Скоро ще може да се прибере.
— Тя подкрепя ли признанието на дон Приамо?
Навахо направи гримаса.
— Точно обратното. Не му вярва. Казва, че свещеникът е неспособен да убие когото и да било.
— А той какво казва?
— Нищо. Само я гледа и мълчи.
Вратата в края на коридора отново се отвори и излезе адвокатът Арсе. Беше спокоен на вид човек в тъмен костюм, със златната значка на Адвокатската Асоциация на ревера. От години се занимаваше с юридическите дела на Църквата и беше известен с умението си да се справя с необичайни ситуации като тази. Хонорарът му беше баснословен.
— Какво прави тя? — попита Навахо.
— Подписа показанията си — отвърна Арсе. — Поиска да остане няколко минути насаме с отец Феро, за да се сбогува. Вашите колеги не възразиха, така че ги оставих да си поговорят. Под наблюдение, разбира се.
Заместник-началникът погледна с подозрение първо Кварт, а после — адвоката.
— Говорят повече от три минути — каза той. — По-добре идете и я изведете.
— В килия ли ще затворите отец Феро? — попита Кварт.
— Тази нощ ще прекара в болничното отделение — отвърна Арсе с жест, който показваше, че трябва да благодарят на заместник-началника за това благоволение. — До решението на съдията утре.
Вратата отново се отвори и Грис Марсала беше изведена от един полицай с напечатани листа в ръцете. Монахинята изглеждаше отчаяна и изтощена. Носеше обичайните джинси и маратонки с дънково яке над синята й риза. На острата бяла светлина изглеждаше още по-уязвима, отколкото сутринта.
— Какво каза той? — попита Кварт.
Цяла вечност й отне да се обърне към свещеника, сякаш отначало не го беше познала.
— Нищо — каза тя с равен глас. — Казва, че го е убил и това е всичко.
— А вие не му вярвате?
Някъде от сградата се дочу приглушения шум на отварящи се и затварящи се врати. Грис Марсала погледна Кварт с безкрайно презрение в сините си очи.
След като адвокатът и монахинята си тръгнаха с такси, Навахо сякаш се отпусна. Мразя тези типове, призна той на Кварт. С всичките им номера за неприкосновеността на личността. Не мога да ги понасям, отче, а вашият крие повече фокуси от илюзионист в ръкава си. Щом Навахо се облекчи с това признание, прегледа листата, които колегата му беше донесъл и после ги подаде на свещеника.
— Ето копие от признанията. Това не е много прието, затова не казвайте на никого. Но вие и аз… — Навахо се усмихна.
— Иска ми се да можех да ви помогна повече в тази работа.
Кварт го погледна с благодарност.
— Вие ми помогнахте.
— Нямам предвид това. Да арестуваш свещеник за убийство… — Навахо се заигра притеснено с опашката си. — Нали, разбирате, това не ме кара да се чувствам много горд с работата си.
Кварт прегледа фотокопията, изписани на официален език. Дон Приамо Феро Ордас от Тормо в провинция Уеска, пристигнал в Севиля на тази и тази дата. Най-отдолу на последния лист се виждаше подписът на свещеника — тромава драскулка.
— Кажете ми как го е направил — каза Кварт.
Навахо посочи листата.
— Всичко, което ни каза, е тук. Останалото предположихме от въпросите, на които отказа да отговори. Бонафе е дошъл в църквата около осем или осем и половина. Вероятно е влязъл през ризницата. Отец Феро влязъл в църквата, за да я провери, преди да заключи, и попаднал на него.