Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
След като му го каза, разбра, че е изрекла истината. Обичаше го. Той беше силен, с чисти помисли и добър за разлика от нея. Беше истинско въплъщение на мъжествеността. Въпреки че не беше особено целомъдрен, беше добродетелен по начин, който Адел не разбираше, но със сигурност предизвикваше възхищението й.
За пръв път през живота на Адел й се прииска да е добродетелна жена. Искаше да е различна, да е достойна за Джефри де Уорън, да е жена, която той да желае не само в леглото, но и да иска за съпруга. За пръв път тя съжали за характера си, за любовните си истории, за всичко. Но не съжаляваше, че е била с него.
Беше уверена, че детето е от него. Нямаше как да е от Хенри. Така й нашепваха всичките й инстинкти. Трябваше да е негово! Ако не, значи наистина го бе загубила.
Адел внезапно престана да плаче. През последните шест години, откакто загинаха родителите й, беше крояла непрестанно различни планове, за да оцелее. И то не просто да оцелее, а да постигне нещо в живота си. Почти не беше загубила битка през това време. И сега нямаше да загуби.
Джефри не се бе трогнал от вестта за детето. Обаче Адел беше твърдо решена да си го възвърне. Тази раздяла нямаше да бъде окончателна. Искаше си Джефри. Той й принадлежеше.
Накрая реши, че е време да си избърше сълзите. Отдавна беше стигнала до заключението, че той за щастие е духовник, така че нямаше защо да се бои от друга жена. Не се боеше и от добродетелността му. Той още я желаеше, а тя умееше да съблазнява. Утре щеше да опита отново. Утре щеше да успее. А ако утре не успееше, щеше да успее вдругиден.
Никога няма да се откаже.
Младият дякон въведе Адел в кабинета на Джефри. Въпреки че бяха съобщили за пристигането й, той не помръдна. Стоеше до един от отворените прозорци. Слънцето го обливаше с лъчите си. Прекрасният му златист профил се очертаваше рязко на фона на пейзажа. Излъчваше недоволство.
Адел се вцепени. Нещо не беше наред. Никак не беше наред.
Джефри обърна леко глава към нея. Погледът му беше необичайно безизразен.
— Какво има сега, Адел?
Той беше уморен и на Адел й се прииска да го прегърне. След това забеляза, че той държи свитък в ръката си. Печатът върху свитъка беше строшен. И по всичко личеше, че това е кралският печат.
Адел се напрегна. Досети се, че Джефри сигурно е получил някакви нареждания от краля. Уплаши се, тъй като знаеше, че той се бори с Руфъс за контрола над много неща, които засягаха и короната, и църквата. Колко често й се бе искало да го предупреди да прекрати тази налудничава война срещу краля, но се беше сдържала, тъй като не искаше той да разбере колко дълбоко го обича.
— Джефри… какви вести си получил?
Устата му се сви леко.
— Ами, току-що получих всичко, за което съм мечтал някога.
Гласът му звучеше удивително насмешливо. Косите на тила на Адел се изправиха.
— Скъпи — прошепна тя, напълно забравила за отворената врата, — какво е станало?
Очите му светнаха. Изражението му се промени. Той стисна зъби така, сякаш е преминал някаква невидима граница и бе взел окончателно решение.
— Кралят ме е назначил за епископ на Илай.
Адел ахна. Побиха я тръпки.
— Епископ на Илай! — извика тя. — Господи, това е чудесно!
Джефри не каза нищо. Не помръдваше. Очите му блестяха, но бяха непроницаеми.
— Но нали ти и кралят водихте битка цели четири години, откакто почина Ланфран — каза Адел. Челото й се набръчка. — Защо Руфъс те назначава на пост, който ще ти даде голяма власт и влияние?
— Не разбираш ли? — попита сухо той. — Той ме купува, Адел. Кралят възнамерява по този начин да измъкне тръна от петата си.
Адел погледна Джефри. Той стоеше там горд, студен и непоколебим. Тя потрепери. Уплаши се. Познаваше го. Кралят щеше да очаква вечна вярност от следващия епископ на Илай, но Джефри не беше от мъжете, които правеха компромис със задълженията си. А дългът му беше към църквата.
Страховете на Адел нараснаха. Коварната война, която Джефри и кралят водеха досега, не търпеше сравнение с това, което щеше да се случи, ако Джефри продължаваше да действа както досега, щом бъдеше ръкоположен и заемеше новия си пост.
— Трябва да внимаваш много отсега нататък! Не бива да правиш никакви глупости, щом получиш това назначение! Трябва да прекратиш идиотската си съпротива срещу короната!
Джефри я изгледа.
— Какво чувам? Нима ме обичаш поне малко, хвърли един поглед към отворената врата, но по нищо не личеше някой да ги подслушва. Джефри никога не се беше държал толкова непредпазливо.