Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
Руфъс престана да се усмихва и изгледа злобно брат си.
Хенри се засмя.
— Много ще ми е интересно да видя какви ги върши Стивън с жена си, след като тя е бременна?
Дойде ред на Руфъс да се засмее.
— Вече не е влюбен в нея. Презира я. Няма дори да й продума. Знаех си, че тя скоро ще му омръзне. Никоя жена не е задържала за дълго вниманието му.
— За твой късмет — промърмори Хенри. — А може би само ти си мислиш така.
Но Руфъс не го чу.
— И така, какво мислиш за плановете ми?
— Смятам, че няма да е лесно да свалиш сегашния крал. А още по-трудно ще ти бъде да качиш някой, който да се задържи по-дълго на трона.
— Почти никой не смята Доналд Бейн за шотландски крал. Мнозина негодуват срещу него. А никой не обича и Едмънд.
— А ти си обещал на Дънкан, че най-големите му мечти ще се сбъднат.
— Никога не съм му обещавал нищо — каза рязко Руфъс. — Защо се съмняваш, че ще успея да го контролирам, след като той стане крал?
— Дънкан е много честолюбив. Много прилича на Малкълм. Той е безжалостен и решителен. Отдавна крои планове как да заграби короната на баща си. Няма да ти е толкова лесно, колкото си мислиш. Ако ти трябва някой по-невръстен, защо не се насочиш към младия Едгар? Той е законен претендент. И е достатъчно млад, за да му влияеш лесно.
— Не съм съгласен — Руфъс вече не изглеждаше пиян. Обърна се към брат си. Лицето му доби неприятно изражение. — Той е твърде млад и ще му трябва голяма подкрепа, за да се задържи на трона. Нищо чудно да се обърне за помощ към Стивън, а не към мен. Не, предпочитам Дънкан, който винаги ми е бил верен. Да разчитам ли на теб, скъпи братко?
Хенри се облегна на креслото. Нямаше никакво желание да повежда войските си към поредната война в Шотландия, която само щеше да подсили позициите на брат му в Англия и да му развърже ръцете да води бойни действия в Нормандия.
— Не се нуждая от още сребро и имения.
— Всеки се нуждае от още сребро и имения.
— Нима нямаш достатъчно благородници зад гърба си? Нима могъщият граф Нортъмбърланд не прави всичко, което му кажеш? Ако на Стивън му се роди момче, то ще бъде внук на Малкълм. Те сигурно обмислят как да подобрят отношенията си с Шотландия. Ей, Дънкан ще бъде чичо на детето! Със сигурност не ти трябвам!
Руфъс се намръщи.
— Както сам каза, не е лесно да качиш нов крал на трона. — Трябва да ми помогнеш, Хенри. Наградата ти ще бъде голяма. Може би ще извадя другата шотландска принцеса от манастира и ще ти я дам.
— След смъртта на Малкълм този брак няма да ми донесе нищо, така че не го желая — каза Хенри. — Особено щом Дънкан ще седи на трона.
— Кажи ми тогава какво искаш.
— Ще си помисля — каза Хенри. — Доста ще си помисля.
Но вече бе взел решението си. Отговорът му беше отрицателен. Нека другите благородници губят хора и пари в тази война, нека те сеят семето на бъдещото си унищожение. Когато всичко свърши, неговата войска щеше да бъде най-силната в кралството. А Хенри нямаше нищо против да изчака малко, преди да осъществи дръзките си мечти, дори и това да означаваше, че трябва още няколко години да стои със скръстени ръце. Търпението беше неговото кредо. Нима не беше мечтал за короната на брат си, откакто се беше родил?
Мери спеше дълбоко, но изведнъж се стресна от някакъв шум и се събуди. Не знаеше какво я е събудило. Може би нещо бе прошумоляло или бе сънувала кошмар. Лежеше по хълбок, с лице към огъня, който още мъждукаше в камината. Мигновено си спомни къде се намира. В Грейстоун, в спалнята на Стивън, в леглото му. Душата й се изпълни с копнеж.
Чу, че вратата на спалнята се затваря. Мери се изправи рязко и седна, отворила широко очи. В сенките стоеше неподвижно един мъж. В мрака не виждаше лицето му, но знаеше, че това е Стивън. Имаше само една причина, поради която можеше да е дошъл.
— Стивън.
Той не помръдна. Когато заговори, гласът му беше тих и дрезгав.
— Жадувам те, Мери, така, както пияница жадува за вино.
В очите на Мери бликнаха сълзи. Тя стисна завивките.
— И аз копнея за теб, Стивън.
Той се приближи. Огънят го освети. Мери видя пламъка в очите му и изписка леко от радост. Не я интересуваше, че е дошъл при нея само за да задоволи желанието си. Протегна ръце към него.
Стивън се озова до нея само с една крачка. В мига, в който ръцете им се докоснаха, телата им се възпламениха от желанието, избухнало в душите им. Мери обви лицето му с длани — прекрасното му, толкова обичано лице — и се наслади на порива и страстта, които видя в очите му. Стивън не сведе поглед. Между тях се установи някаква невидима безмълвна връзка. След това той почна да я целува.
Обгърна я с ръце и я събори на леглото. Погълна лакомо устата й със своята. Целувката му беше неистова и влажна. Мери го желаеше не по-малко и му отвърна със същия плам. Доста време мина, преди устните им да се разделят. Откъснаха се един от друг, когато не им остана дъх.