Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
— Лейди Ферарс, виждам, че бракът ти се отразява добре — каза отсечено Джефри. Колкото по-скоро си отидеше тя, толкова по-добре. Нямаше си никакво доверие.
Очите на Адел потъмняха, а огнената й усмивка угасна.
— Разбира се, че е така — успя да промълви тя.
— И как е младоженецът?
Очите й пламнаха. Тя погледна многозначително отворената врата, но Джефри не й обърна внимание.
— Хенри е в Тютбъри — каза накрая тя. — Там е от няколко седмици.
— И аз така чух — отвърна сухо Джефри. Адел му беше изпратила поне десетина послания. Всяко от тях му напомняше, че тя е сама. — С какво искате да ви услужа, лейди Ферарс?
Тя го гледаше с безмълвна настойчивост.
— Отивам в имението на брат ми в Кент. Искам да прекарам нощта тук, милорд.
Джефри се вбеси. Такива молби се отправяха често и не беше прието да им се отказва, защото обичаят изискваше във всяко абатство да се предоставя легло и храна на пътниците. А абатството Свети Августин се намираше от другата страна на пътя.
— Не разговаряте с нужния човек, лейди — промърмори той. — Абатът с удоволствие ще ти даде подслон.
Какво си въобразяваше, че ще постигне Адел с тази молба? Нямаше да успее да се промъкне през портите на абатството след мръкване. Или пък се надяваше да прекарат заедно следобеда на някоя горска поляна? Нищо чудно да разчиташе на това. Познаваше я отлично.
И въпреки волята си, той се втвърди и нарасна, като си спомни какво удоволствие му обещава подобна среща.
— Много съм уморена — каза Адел. — Мислех да спра тук и да си почина.
Джефри помълча известно време. Затова в гласа му не се прокрадна никаква нотка на възбуда.
— Разбира се, лейди Ферарс, както желаете.
Очите й мятаха искри.
— Всъщност не се чувствам никак добре. Мисля да остана тук няколко дена, преди да продължа на юг.
Джефри тъкмо се готвеше да й възрази, когато с ужас забеляза какво върши тя. Беше взела ръката му и я беше пъхнала под мантията си върху покрития с коприна корем. Галеше се с нея.
Тя каза тихо, без да откъсва поглед от очите му:
— Може би няма да отпътувам изобщо.
Нямаше смисъл да я пита защо постъпва така. Нали я познаваше отлично? Постъпката й беше недвусмислена. Джефри бързо отиде до вратата и я затвори. После я погледна невярващо.
— Лейди Ферарс, ако очакваш дете, не бива да пътуваш.
— Значи съм сбъркала — изрече дрезгаво тя. Но се усмихваше триумфално.
Джефри се беше вцепенил. Адел очакваше дете. От него ли? Изведнъж Адел се олюля.
— Лошо ми е — прошепна тя.
Той я улови, преди да е припаднала. Тя се облегна на него. След това се хвърли в обятията му и се усмихна.
— Най-сетне — изрече тя с пресипнал глас, без да се опитва да прикрива възторга си.
За миг погледът му се прехвърли от изкусителната й уста върху натежалата й гръд. Мантията й се беше разтворила и тъй като не носеше нищо под фината си копринена туника, големите щръкнали зърна на гърдите й се виждаха ясно, както и цялата й съблазнителна фигура. Джефри не забеляза никакъв признак на бременност.
— Очакваш ли дете? — Той я дръпна рязко от себе си.
Тя се сгуши в прегръдките му.
— Трябва да бъдем заедно!
Джефри стисна китките й и я накара да го пусне.
— Не, Адел, всичко между нас е свършено.
Тя си пое дъх. След това се замята неистово.
— Ще те убия!
Джефри я притисна към стената. Адел се съпротивляваше отчаяно, съскаше и плюеше като побесняла котка. Накрая я усмири, но без никакво удоволствие, защото тя беше доловила, че мъжествеността му е нараснала и се засмя въодушевено.
— Трябвам ти, скъпи, не отричай!
Джефри не искаше да постъпва жестоко с нея, но тя му се подигра, когато му заговори за дете. Нямаше да й позволи да го разиграва повече.
— Искам само женско тяло, Адел. Не е задължително то да е твоето.
Тя се задави от гняв.
— А на мен ми липсваше само големият ти… кучи сине — извика Адел.
Джефри беше твърде обезпокоен, за да се разсмее.
— Ама и ти, Адел, винаги се държиш и говориш като истинска дама.
Тя замря. Дишаше тежко. Накрая обви ръцете си около врата му, изстена и притисна потръпващото си тяло към неговото.
— Не, Джеф, знаеш, че това не е вярно. Разбира се, че ми липсвайте — изрече прегракнало тя. — Кълна ти се, ти си единственият мъж за мен.
— Съмнявам се — изрече той мрачно и се изтръгна от нея. Нямаше никакво желание някой да ги завари така, сами и прегърнати. Последиците щяха да бъдат ужасни. Особено сега, ако шпионите му не бъркаха.
Адел се приближи до него. Приличаше на горделива и решителна тигрица. Един от дългите й остри нокти одраска леко кожата му.