Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)

Ана Мария съвсем не искаше да върви в Париж. Но ако сега се съгласи с него, кой знае какво ще измисли той следния път.

— А кой ще поеме грижите? — попита тя.

— Вендлинг. Той неведнъж е бил в Париж.

— А защо ще ходи там, щом Манхайм е рай за музикантите?

— През велики пости тук не изпълняват музика, но в Париж има голям глад за концерти.

— Вендлинг обаче е безбожник, пък и се гордее с това, че дъщеря му е била любовница на курфюрста, макар за Карл Теодор тя да не е първата, нито последната. На татко няма да му хареса, че прекарваш толкова време в компанията на един волнодумец.

— Ти знаеш, мамо, той е съвсем безобиден разсмя се Волфганг. — Наполовина французин, наполовина немец, малко циник, малко идеалист. От любовта до омразата у него има само една крачка. Твърди, че на света няма нищо свято, а сам изпада в буен възторг от музиката; одобрява свободната любов, но е готов да убие всеки, който дръзне да докосне жена му. Мамо, откога си станала такава пуританка?

Нима можеше да му повери страховете си? Макар Волфганг веднага да открива у хората всичките им слабости, като се привърже към някого, готов е да му даде и последната си риза.

Забелязал, че мама изведнъж помрачня, Волфганг уплашено попита:

— Лошо ли ти е?

— От простудата е.

— Всъщност ти беше против това пътуване.

— Волфганг, още не умееш да се ориентираш правилно във всичко.

— Съждението на човека до голяма степен зависи от обстоятелствата.

— Струва ми се, че си щастлив от сегашното си положение.

— Щастлив? — попита той и горчиво добави: — Щастието съществува само във въображението.