![Снежната кралица [The Snow Queen-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/5/8/snezhnata-kralica-the-snow-queen-bg-download.jpg)
Снежната кралица [The Snow Queen-bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица [The Snow Queen-bg]». Краткое содержание книги:
Един робот пъргаво взе шест от седемте недокоснати от нея блюда, и постави друго. Тя пиеше чая си, черен като кафе, и се надяваше, че е достатъчно силен, за да я държи будна.
— Отнемаме ви една нощ на заслужен сън, командир.
Джеруша се обърна виновно към мъжа отдясно, Първия секретар Темън Ашуин Сирас, законен син на премиер-министъра. Беше красив мъж, със светла кожа и едър кокал за кареумовец, навлизащ в средна възраст. Това я изненада, понеже самият премиер-министър изглеждаше по-млад. Но най-потресаващо беше присъствието на метис между членовете на Съвета, това върховно хранилище на кареумовската арогантност. Очевидно той бе спечелил голяма слава като военноначалник в собствения си свят, което бе накарало премиер-министърът да наруши традициите и да го избере в Съвета. През първия час тя бе водила банален разговор с него и с премиерския говорител, чийто одеколон я накара да се разкиха. Но разговорът бе замрял и тя остана доволна, когато вниманието им бе привлечено на друго място.
— Не, разбира се, не, секретар Сирас — промърмори тя, като най-после си спомни добрите маниери. Тя прекара пръст но ширита на високата си яка.
— Вие почти не се докосвате до храната, въпреки изключителното старание на първия готвач. Това ястие от канаваба е отлично. — Той говореше свободно клостан. Беше добър лингвист, както болшинството кареумовци-техници. Но какво друго му оставаше да прави през цялото време?
Тя се усмихна протоколно. Богове, изведете ме оттук…
— При моята работа не ми се случва често да ям по дванадесет блюда. — Нейният клостайски език й звучеше като чужд след толкова години, през които бе говорила тиаматански. — Предполагам, че не мога да отговоря на предизвикателството. — Вече на никакво предизвикателство!
— Опитайте пъпеша, командир. — Той кимна, когато тя покорно вдигна назъбената лъжица. — Според мен удоволствието от хубавата храна е единственият начин за преодоляване на мъчителната скука от държавните дела. И хубавите напитки…
Значи, това е, което ти е развързало езика. Тя изяде още едно парче пъпеш и неочаквано разбра, че й беше харесал. О-о, какъв ад… да прекара цял час в един измислен свят. Ами ако трябва това да продължи цял живот?! Да се преструва, че всичко е точно такова, каквото е желала да бъде, че всичко това няма да свърши с последното заминаване. Тя погледна в отсрещния прозорец страховития червено-златен силоз на площадката за кацане, където стояха корабите на Съвета като угаснали въглени, подобно на хилядата други очукани дисковидни кораби. Заредените с енергия решетки на площадката и нейните периферни стоянки бяха залети със светлина и наподобяваха застиваща повърхност на поток от вулканична лава. За момент тя почувства гордост и удоволствие при вида на най-невероятните постижения на човечеството. Почувства се щастлива, че присъства между най-първите хора, че й предстои блестящото бъдеще, въпреки че се бе отклонила от родния й свят. И за какво? Тя погледна към банкетните маси и оживените лица. Неочаквано си помисли болезнено: Б.З… този момент трябваше да принадлежи на теб, не на мен.
— Кажете ми, командир, как се случи да…
— Извинете, командир. — Сержантът от охраната се намеси с извинително нахалство. — Извинете, сър — обърна се той към първия секретар.
— Какво има, Тесра Бард? — Джеруша не можа да разбере от тона му извънредната ситуация.
— Извинявайте, че ви прекъсвам, мадам, но мислех, че ще искате да знаете — току-що се завърна инспектор Гъндалийну.
Лъжицата на Джеруша затрака по листенцата на чинията й с формата на цвете.
— Той е мъртъв!
— Не, мадам, лично го видях. Някаква местна жена го доведе, Сега е в болницата. Преглеждат го…