Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Не искам закуска — каза Егвийн. — Просто излез и ме остави да поспя.
— Не искала закуска? — каза Амис от прага и нанизите и гривните й от слонова кост, сребро и злато издрънчаха, докато се провираше вътре. Пръстени не носеше — никоя айилка не носеше, — но колкото до останалото, можеше да стигне за три жени, и пак доста да остане. — Мислех, че поне апетитът ти се е възстановил.
Баир и Мелайне влязоха след нея, и двете също така отрупани с накити. Трите жени бяха от различни кланове, но докато повечето от другите Мъдри, прехвърлили Драконовата стена, си стояха при септите, техните шатри бяха заедно, близо до нейната. Трите насядаха по ярките възглавнички на пода и наместиха тъмните шалове, които айилските жени, изглежда, никога не сваляха от раменете си. Поне тези, които не бяха Фар Дарейз Май. Амис беше с побеляла коса като Баир, но докато бабешкото лице на Баир беше сбръчкано, Амис изглеждаше непривично млада, може би заради контраста между косата и лицето й. Тя твърдеше, че косата й била почти толкова светла още когато била дете.
Обикновено почваха Баир или Амис, но днес първа заговори Мелайне.
— Ако не ядеш, няма да можеш да се оправиш. Решихме да ти позволим да дойдеш на следващата ни среща с другите Айез Седай — те всеки път ни питат кога ще дойдеш…
— И всеки път влагоземките се излагат като последни глупачки — вметна кисело Амис. Иначе не беше свадлива жена, но изглежда салидарските Айез Седай я правеха такава. Обикновено Мъдрите избягваха Айез Седай, особено Мъдрите, които можеха да преливат, като Амис и Мелайне.
— Но може да се наложи да го премислим — продължи спокойно Мелайне. Преди скорошния си брак тя беше бодлива като трън, но сега нищо не можеше да прекърши спокойствието й. — Ти не бива да се завръщаш в съня, докато тялото ти не си възвърне напълно силите.
— Очите ти са зачервени — рече Баир загрижено. В много отношения обаче тя бе най-коравата от трите. — Лошо ли спа?
— Че как няма да спи лошо? — попита свадливо Амис. — Снощи три пъти се опитах да надникна в някой от сънищата й и не намерих нищо. Никой не може да се наспи добре, ако не сънува.
Устата на Егвийн пресъхна. Да тръгнат да я проверяват в единствената нощ, в която беше излязла извън тялото си само за няколко часа!
Мелайне се навъси. Не на Егвийн, а на Коинде, която още си стоеше вътре, коленичила и свела глава.
— До шатрата ми има една купчина пясък — каза Мъдрата съвсем спокойно. — Ще я претърсиш песъчинка по песъчинка, докато не намериш една червена песъчинка. Но ако не е онази, която търся, ще трябва да започнеш отначало. Хайде. — Коинде се поклони и се изниза заднишком навън. Мелайне погледна Егвийн и се усмихна мило. — Изглеждаш изненадана. Ако тя не направи каквото й се полага, ще я накарам да реши да го направи. Щом твърди, че още ми служи, все още е моя отговорност.
— Това няма да подейства. — Баир поклати глава. — Аз съм пердашила Джурик и Бейра, докато ръката ме заболи, но колкото пъти им казвам да махат бялото, пак ми се връщат в робите ся преди слънцето да е залязло.
— Това е отвратително — промърмори Амис. — Откакто се прехвърлихме във влажните земи, цяла четвърт от тези, на които срокът им е изтекъл, са отказали да се върнат в септите си. Така ще извратят джи-е-тох, че ще го лишат от смисъл.
Това беше дело на Ранд. Той беше разкрил пред всички това, което бяха знаели само вождовете на кланове и Мъдрите — че някога всички айилци отказвали да носят оръжие или да вършат насилие. Сега някои от тях вярваха, че единственото, което им се полага, е да бъдат гай-шайн. Други отказваха да приемат Ранд за Кар-а-карн по същата причина и по няколко души всеки ден продължаваха да се отцепват, за да се присъединят към Шайдо в планините на север. Някои просто захвърляха оръжията си и изчезваха, обладани от „замъгляването“: така го наричаха айилците. Най-странното във всичко това според Егвийн беше, че никой от тях не обвиняваше Ранд, освен Шайдо. Пророчеството на Руйдийн гласеше, че Кар-а-карн ще ги върне и ще ги унищожи. Към какво точно щеше да ги върне, никой, изглежда, не беше много наясно, но това, че щял да ги унищожи, изглежда, го приемаха също толкова спокойно, колкото Коинде бе приела току-що възложената й задача, за която знаеше, че е безнадеждно неизпълнима.
Точно сега на Егвийн щеше да й е все едно дори всички айилци в Кайриен да наденеха белите роби. Но виж, да позволи на тези Мъдри дори да заподозрат какво е намислила… Беше готова да прерови сто купчини пясък, доброволно при това, но не мислеше, че ще има този късмет. Наказанието й щеше да е много по-тежко. Веднъж Амис й беше заявила, че ако не прави точно това, което й се казва — Светът на сънищата си беше достатъчно опасен и без тази закана, — тя лично просто ще престане да я учи. Точно от това наказание най-много се боеше. По-добре хиляда купчини пясък.