Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
Лапландецът отиде в града да търси купичка, но като не намери синя купи бяла. В нея той добросъвестно оставяше храна всяка сутрин.
По този начин момчето още не бе освободено от даденото обещание. То знаеше, че Клемент го няма, но само не можеше да си отиде.
Тази нощ момчето мечтаеше за свобода повече от всякога. Настъпило бе вече истинското пято. Докато пътуваше с гъските, то неведнъж бе понасяло студ и влага и затова, когато пристигна в Скансен, дори се зарадва Страх го беше, че ще замръзне в Лапландия. Но сега времето се бе стоплило, земята се бе раззеленила, брезите и тополите бяха облекли, копринените си листа, черешите и другите овощни дървета цъфтяха. Къпините бяха завързали плод, дъбовете предпазливо разпускаха листчетата си, а в зеленчуковите лехи на Скансен се зеленееха грахът, бобът и зелето. „Сега сигурно е топло и хубаво и в Лапландия — мислеше си момчето. — Как ми се иска да седна на гьрба на Мортен през някоя такава свежа утрин! Колко хубаво ще е да се поразходя в тихия топъл въздух и да погледам земята, украсена със зелена трева и пъстри цветя“
Това си мислеше то, когато орелът изведнъж се спусна отгоре и капна до него на покрива на клетката.
— Исках да проверя дали крилете ми са още добри — каза Горго. — Ти сигурно си си помислил, че съм те изоставил! Сядай сега на гърба ми да те заведа при другарите ти!
— Не, това е невъзможно отвърна момчето. — Дал съм дума да стоя тук, докато ме освободят.
— Не дрънкай глупости! каза Горго. — Първо, тебе са те докарали тук против волята ти, а после са те заставили да обещаеш, че ще останеш! Не разбираш ли, че такова обещание няма защо да се изпълнява?
— Все пак съм принуден да го изпълня — отговори момчето. — Благодаря ти за доброто желание, но ти не можеш да ми помогнеш.
— Не мога ли? — попита Горго. — Ей сега ще видиш!
И той грабна Нилс Холгерсон в ноктите си, издигна се с него високо в небето и изчезна към север.
XXXIX
Над Йестрикланд
Скъпият пояс
Сряда, 15 юни
Орелът не спря, докато не отлетя далеч на север от Стокхолм. Тогава кацна край една гора и пусна момчето.
Щом се усети на свобода, момчето хукна с всички сили към града. Орелът направи дълъг скок, настигна момчето и го хвана.
— Какво значи това? Нима искаш да се върнеш обратно в затвора? — попита той.
— Не е твоя работа! Ще отида там, където си искам! — отговори момчето, като се опитваше да се освободи.
Тогава орелът го хвана здраво, издигна се и отново полетя на север.
Той прелетя цялата Упланд и спря чак при големия водопад в Елвкарлебю. Кацна на един камък сред пенливите води на реката и пусна пленника си.
Момчето веднага разбра, че оттук няма как да избяга. Над тях бучеше потъналият в бяла пяна водопад, а наоколо кипеше бързеят. Много му беше неприятно, че не бе удържало думата си. То обърна гръб на орела и потъна в мълчание.
А орелът, като настани момчето на такова място, от което то не можеше да избяга, почна да му разказва как е бил отгледан от Ака от Кебнекайзе и как после се скарал с нея.
— Сега може бити е ясно, Палечко — завърши той, — защо искам да те върна при дивите гьски. Чувах, че Ака те обичала и исках да те помоля да ни помириш.
Щом разбра, че орелът не го е отнесъл само от упорство, момчето веднага се успокои.
— С удоволствие бих ти помогнал — каза то. — но съм обвързан от обещанието си.
И момчето разказа на орела как е попаднало в плен и как Клемент Ларсон е напуснал Скансен, без да го освободи. Но орелът не искаше да промени плановете си.
— Слушай, Палечко! — каза той. — Крилете ми могат да те отнесат навсякъде, където искаш да отидеш, а очите ми могат да открият всичко, което искаш да намериш. Кажи ми как изглежда човекът, на когото си дал обещание, и аз ще го намеря и ще те отведа при него! Тогава ти ще го помолиш да те освободи от обещанието ти.
Момчето одобри това предложение.
— Веднага се вижда, Горго, че те е възпитавала такава умна птица като Ака! — каза то.
След това описа подробно Клемент Ларсон и добави, че, доколкото си спомня, цигулярат бил от Хелзингланд.
— Ще претърсим цялата Хелзингланд, от Лингбу до Меланшьо и от Стурберг до Хорнсланд — обеща орелът. — Още утре, преди да се е мръкнало, ти ще говориш с този човек.
— Сега вече обещаваш повече, отколкото можеш да изпълниш — каза момчето.
— Какъв орел съм аз, ако не мога да свърша това — отвърна Горго.
Когато Горго отлетя от Елвкарлебю с Палечко на гърба, двамата бяха вече добри приятели. Сега момчето отново можеше да разглежда страната, над която летяха, защото в ноктите на орела не бе видяло нищо. А ако знаеше, че сутринта бяха прелетели над височините на Упсала, над големите заводи Остербю, над мината Данемура и стария дворец Орбихюс, без да ги види, то сигурно щеше да съжалява много.