Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
Морох като че ли се беше обърнал към Серен, затова отговори тя:
— В цитаделата, Финад. Тук имаше… събитие.
— Какво в името на Блудния означава това?
Зад Финада и гвардейците му слуги бяха понесли над водата принц Квилас Дисканар. Първият евнух Нифадас беше отказал подобна помощ и газеше към брега.
— Много е сложно — отвърна Серен. — Лагерът на Бурук е точно от другата страна на моста. Можем да се скрием там от дъжда и…
— Оставете го дъжда — отсече Морох, завъртя се рязко и отдаде чест, щом принц Квилас Дисканар, заслонен под вдигнатия високо от двама слуги четириъгълен чадър, пристъпи и застана пред Бурук и Серен. — Ваше височество — изръмжа той, — изглежда, Тайст Едур са избрали точно този момент да бъдат много заети.
— Такова начало едва ли може да се нарече обещаващо — отряза Квилас и обърна сарказма си към Серен Педак. — Аквитор. Вярвам, че Хул Бедикт е избрал благоразумния курс и е напуснал това село?
Тя примига и се помъчи да прикрие тревогата си от значимостта, вложена във въпроса за Хул. „Толкова ли се страхуват от него?“
— Той е наблизо, принце.
— Възнамерявам да забраня участието му, Аквитор.
— Мисля, че поканата на краля-магьосник включва и него — бавно отвърна тя.
— Нима? И за едурите ли ще се застъпва сега Хул?
Бурук проговори чак сега:
— Принце, всички искаме да получим отговор на този въпрос.
Квилас се обърна към него.
— Вие сте търговецът от Трейт, нали?
— Бурук Бледия. — Дълбок поклон, след който едва успя да се изправи.
— Пиян търговец при това.
Серен се окашля.
— Пристигането ви беше внезапно, принце. Едурите са затворени в цитаделата си от ден и половина. Нямахме какво толкова да правим, освен да чакаме.
Първият евнух стоеше на една крачка по-назад, привидно безразличен към разговора, малките му лъскави очи се бяха приковали в цитаделата. Също толкова безразличен изглеждаше и към дъжда, изливащ се върху качулката и покритите му с пелерина рамене. Серен си помисли, че това е друг вид власт — мълчанието му сякаш отнемаше от важността на принц Квилас Дисканар.
Доказателството дойде внезапно, щом принцът се обърна към Нифадас с думите:
— Е, как възприемате всичко това, Първи евнух?
Безизразните очи се спряха върху Квилас.
— Принце, пристигнали сме в момент на криза. Аквиторът и търговецът знаят нещо за нея, следователно трябва да изчакаме обяснението им.
— Вярно — каза Квилас. — Аквитор, уведомете ни за тази криза.
„Докато ти стоиш под този чадър, а ние се мокрим и изстиваме до кости!“
— Разбира се, принце. Кралят-магьосник изпрати група воини в ледената пустош, за да донесат нещо, което се оказа меч. Те обаче се натъкнали на джхеки соултейкън. Един от воините, който държал меча, бил убит. Другите върнаха тялото за погребение, но трупът не искаше да пусне меча. Кралят много се разгневи и ясно и категорично настоя за оръжието. Последва публичен сблъсък между него и бащата на мъртвия воин.
— Защо не са отрязали пръстите на трупа? — попита Квилас Дисканар и вдигна вежди в презрително неверие.
— Защото — отвърна Нифадас лаконично и свръхтърпеливо — сред Тайст Едур има традиция да се почита свято всеки паднал воин. Аквитор, моля, продължете. Трудно е да се повярва, че тази безизходица ще се разреши скоро.
Тя кимна.
— Това е само началото. После наистина стана сложно. Защото мъртвецът оживя.
— Що за шега е това? — изсумтя Квилас.
— Не е шега — отвърна вместо нея Бурук Бледия. — Принце, видяхме го със собствените си очи. И крещеше ужасно, защото бе приготвен…
— Приготвен? — попита принцът озадачено.
Очите на Първия евнух се разшириха.
— До каква степен, търговец Бурук?
— Монетите, Първи евнух. И восъкът.
— Блудния да не дава! — прошепна Нифадас. — И този меч — той няма да го отстъпи?
Серен поклати глава.
— Не знаем, Първи евнух.
— Опишете оръжието, Аквитор.
— Двуръчен, но с тънко острие. Някаква сплав, явно неподатлива на топене. Има желязо и някакъв черен метал, забелязва се на издължени жили.
— Произход? Можете ли да определите нещо от стила на изработката?
— Не много, Първи евнух. Дръжката с камбановиден предпазител напомня донякъде техниката на изтегляне и огъване, прилагана от Мекрос…
— Мекросите? — възкликна Квилас. — Онези търговци от плаващите градове?
— Да. Макар че тази дръжка е оформена така, че да наподобява брънки на верига.
Бурук я погледна кисело.
— Остър поглед имате, Аквитор. Аз видях най-обикновен меч.
— Предлагам да се оттеглим в лагера на търговеца — каза Нифадас.
— И ще преглътнете това оскърбление, така ли, Първи евнух? — изсъска Квилас.