Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
— За които след това ще поискате да ви заплатим, с лихва. Запознати сме с вашия модел на културно завоевание сред съседните ви племена, принце. Това, че положението сега се обръща, буди симпатията ни, но както вие обичате да казвате, чувствата са едно, но всяко нещо си има цена.
Най-сетне Нифадас проговори:
— Изглежда, двамата трябва да обмислим много неща, императоре. Уви, пътуването ни беше дълго и изморително. Може би ще ни позволите да се оттеглим за малко, за да подновим тази среща утре?
— Великолепна идея — отвърна Рулад и монетите по лицето му се усукаха, щом се усмихна. — Удинаас, придружи делегацията в къщата за гости. После се върни. Чака ни дълга нощ.
Принцът стоеше като кукла с отрязани конци. Лицата на Аквитора и Първия евнух обаче си останаха сдържани.
„Въпреки това май всички тук са кукли…“
Робът изведе от залата Аквитора и делегацията. Светът не се беше разпаднал, беше се пръснал, и Трул Сенгар виждаше пред себе си нащърбени късове, огромната зала — пропукана и нацепена на хиляди парчета с безброй отразени образи. Лица на едури, раздробени тълпи от хора, петна от дим, лъскаво злато и меч, натрошен и зацапан като всичко пред очите му.
Като безумна мозайка, бавно пренаредена от безумна ръка. Сам той не знаеше вече къде е мястото му, къде щеше да се намести късчето, което бе той самият. „Брат на император. Това е Рулад, но и не е. Не го познавам. И го познавам твърде добре и, Дъщерята да ме вземе дано, най-много се плаша от това.“
Ханан Мосаг говореше тихо с Рулад, с лекота играеше новата си роля, за която Трул разбираше, че цели да успокои събраните тук свидетели. Зачуди се какво ли струва това на магьосника.
Леко кимване и махване с ръка подкани Ханан Мосаг да се отдръпне и да застане при своите К’риснан. По заповед на Рулад на подиума донесоха голям стол и императорът седна. Трул разбираше, че е уморен. Щеше да е нужно време, докато добиеше силата, необходима, за да носи дълго и без умора тази огромна, ужасна тежест. Императорът отпусна глава на високия гръб и огледа отвисоко тълпата благородници. Погледът му бързо ги усмири.
— Познах смъртта — заговори хрипливо Рулад. — Върнах се и не съм същият, не съм некръвният воин, когото видяхте, преди да започнем пътуването си към ледените пустини. Върнах се, за да ви донеса спомена за нашата предопределеност. За да ви поведа. — После замълча, сякаш имаше нужда да отдъхне от късата си реч. Десетина изтупвания на сърцето, след което продължи: — Феар Сенгар. Братко, излез напред.
Феар изпълни заповедта и спря на вътрешния кръг пред подиума.
Рулад го изгледа отгоре и Трул видя внезапната алчност, пламнала в искрящите му очи.
— След този на Ханан Мосаг, твоят оброк за вярност ми е най-нужен, Феар.
Феар изглеждаше смутен, сякаш това бе въпрос, неподлежащ на оспорване.
Робът Удинаас вече се беше върнал, но се задържа отзад, зачервените му очи оглеждаха сцената. И Трул се зачуди, като видя как ледериецът присви очи.
— Какво искаш от мен, императоре? — попита Феар.
— Дар, братко.
— Всичко, което имам, е твое.
— Верен ли си на тази своя дума, Феар? — попита Рулад спокойно.
— Иначе не бих я дал.
„О. Не, Рулад — не…“
— Императорът се нуждае от императрица — каза Рулад високо.
Феар пребледня.
— Съпруга. Феар Сенгар, ще ме дариш ли със съпруга?
„Извратен кучи син…“ Трул пристъпи напред. Рулад изпъна ръка към него, за да го спре.
— Внимавай, Трул. Това не е твоя грижа. — И оголи почернелите си зъби.
„Никога не е било.“
— Трябва ли да прекършиш онези, които са готови да те следват? — попита Трул.
— Още една дума! — изкрещя Рулад. — Още една дума, Трул, и ще заповядам да те одерат жив!
Трул се присви, стъписан от яростния му изблик, и се смълча.
Една монета издрънча на подиума, щом Рулад вдигна ръка към лицето си да впие нокти в някакво обзело го неописуемо чувство, отдръпна я и я задържа пред себе си, и загледа как се свива в юмрук.
— Убий ме. Само това е нужно да направиш. За да се увериш. Да, убий ме. Отново. — Искрящите очи се приковаха в Трул. — Знаеше, че бях сам, да пазя задния склон. Знаеше го, Трул, и ме остави на собствената ми съдба.
— Какво? Не съм знаел такова нещо, Рулад…
— Край на лъжите, братко. Феар, подари ми годеницата си. Дай ми Майен. Нима ще застанеш между нея и титлата императрица? Кажи ми, толкова ли си себелюбив?
Гнусни слова, като ножове, забиващи се във Феар един след друг. Също толкова раздиращи плътта му, за да я превърнат в развалина. Това беше Рулад, осъзна Трул. Детето с неговата жестока алчност, порочната му страст. „Кажи ни, толкова ли си себелюбив?“