Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
— Не, Аквитор. Император.
Последва тягостна тишина, след което принцът изсумтя невярващо:
— Каква империя? Шест племена ловци на тюлени? Този глупак е полудял.
— Едно е да се самообявиш за император — каза замислено Нифадас. — Съвсем друго е да принудиш благородниците на Едур да коленичат пред такава претенция. Удинаас, те направиха ли го?
— Да, Първи евнух.
— Това е… поразително.
— А Ханан Мосаг? — попита Серен.
— Той също коленичи и се закле във васална вярност, Аквитор.
Всички отново се смълчаха. После Първият евнух кимна на Удинаас и каза:
— Благодаря ти. Вече съм готов за среща с императора.
Удинаас отвърна с лек поклон и се приближи до завесата. Дръпна я настрана и пристъпи в просторната зала. Благородниците се бяха разстъпили, за да отворят широка пътека, водеща надолу към централния подиум. Всички бяха прави. На подиума стоеше Рулад Сенгар, подпрян на меча си. От движенията му няколко монети бяха паднали и на мястото им се виждаха тъмни петна изгоряла кожа. От влагата, топлината и дима на маслените светилници въздухът беше замъглен и зноен. Удинаас реши да погледне на сцената като чуждоземец и грубото й варварство го стъписа. „Това е един паднал народ.“
„Който е готов да се извиси отново.“
Първият евнух и Аквиторът се появиха на прага и Нифадас се отдръпна встрани, за да отвори място за принц Квилас Дисканар. Удинаас заговори високо:
— Императоре. Първи евнух Нифадас и принц Квилас Дисканар — ледерийската мирна делегация.
— Пристъпете напред — последва хрипливата покана от императора. — Аз съм Рулад Сенгар и ви обявявам за гости на империята на Тайст Едур.
Нифадас сведе глава.
— Благодарим на Негово величество за радушното посрещане.
— Желанието на краля на Ледер е да сключи официален мир с нас — каза Рулад и сви рамене. — Бях останал с впечатлението, че вече имаме мир. И докато ние го зачитаме, вашите хора не го спазват. Тогава каква ще е стойността на едно ново споразумение?
Първият евнух понечи да отговори, но принц Квилас пристъпи напред.
— Вие конфискувахте улов на тюлени. Така да бъде. Такива неща не могат да се поправят, нали? Но все пак остава открит проблемът за дълга.
Удинаас се усмихна; не беше нужно да поглежда, за да види стъписаните изражения на събралите се благородници.
— Ханан Мосаг ще говори за Едур по този въпрос — заяви след миг мълчание Рулад.
Удинаас вдигна очи и видя пристъпилия пред подиума доскорошен крал. Лицето му беше безизразно.
— Принце. Трябва да обясните как вие, ледериите, стигнахте до идеята за дълг. Уловът беше незаконен — отричате ли го?
— Не. Не, Нифадас, ще говоря аз. Както ви казвах, Ханан Мосаг, ние не оспорваме незаконността на улова. Но неговата незаконност на свой ред не отменя факта, че е извършен. А този улов, извършен от ледерии, сега е в ръцете на Едур. Сегашният договор, както може би помните, съдържа договорена пазарна цена за тюлените и ние очакваме да бъдем зачетени с тази цена.
— Необичайна логика, принце — отвърна спокойният тътнещ глас на Ханан Мосаг.
— За щастие — продължи Квилас, — ние сме готови за компромис.
— Нима?
Удинаас се зачуди защо Нифадас продължава да си мълчи. Това, че не прекъсна принца, можеше да се изтълкува само като мълчалива преданост към него и към позицията, която той защитаваше.
— Да, компромис. Дългът ще бъде опростен в замяна на земя. По-точно останалото от района на Трейт, който, както знаят и двете страни, се използва от вашия народ само за сезонни рибарски лагери. Такива лагери няма да бъдат забранени, разбира се. Ще останат на ваше разположение срещу скромен процент от вашия улов.
— Излиза, че ние започваме тези преговори като ваши длъжници — каза Ханан Мосаг.
— Да.
— Основано на предположението, че притежаваме откраднатия улов.
— Да.
— Но ние не го притежаваме, принц Квилас Дисканар.
— Какво? Но той трябва да е у вас!
— Можете сами да посетите складовете ни — продължи спокойно Ханан Мосаг. — Ние наказахме ловците, което беше наше право. Но не прибрахме улова.
— Корабите пристигнаха в Трейт с празни трюмове!
— Може би, докато са бягали от гнева ни, са изхвърлили товара си, за да усилят скоростта си. Безуспешно, както се оказа. — Принцът зяпна онемял, а Ханан Мосаг продължи: — Следователно не сме ви в дълг. Вие обаче сте ни задължени. До пазарната цена на уловените тюлени. Засега все още не сме решили под каква форма да поискаме компенсация. В края на краищата ние не се нуждаем от пари.
— Донесли сме дарове! — извика Квилас.